Доклада на БНБ за КТБ и как се прикрива пирамида

Вчера дадох следото интервю за БГНЕС, като коментар на доклада на БНБ за КТБ. Имам и доста други впечатления за този доклад, но не съм сигурен, че ще Ви се чете толкова много. Все пак докладът е 61 страници, които тотално стъпкват имиджа на БНБ. Доверието в още една институция отиде в историята, а парите на бизнесклиентите, които консултирам “хванаха” за Виена и Лондон.

Това е резюме на статията

Видео по случая https://www.youtube.com/watch?v=-BIN1NSyrs4&feature=youtu.be

“Васил Кендов: Ако бъде одитирана като КТБ, никоя банка няма шанс

Ако начинът на одит, който се приложи към Корпоративна търговска банка /КТБ/, бъде използван към която и да е друга банка в България, на всичките ще им бъдат отнети лицензите. Без нито едно изключение!

Пълният доклад за КТБ и Търговска банка “Виктория” от 61 страници, който излезе вчера и е предназначен да запознае депутатите със събитията и действията около тях, поражда повече въпроси и притеснения, отколкото дава отговори и решения на проблемите. Но ако се върнем на предишните 7 страници, които ни бяха предоставени от Българската народна банка /БНБ/ и сполучливо определени от финансовия анализатор Георги Атанасов като “прессъобщение”, ще стигнем лесно до извода, че Централната банка е абдикирала от задълженията си. И прехвърля отговорността върху парламента. В момента се опитва да прави същото с този обемист доклад.

Лично аз не мога да намеря обяснение на много от ходовете на БНБ. Нека да сме наясно – БНБ е надзор, има всички правомощия, включително да отнема лицензи, да налага особени надзори и т.н. Нещо повече – тя има повече правомощия, от който и да е друг регулатор у нас.

Авторите на доклада твърдят, че в него има непубликувана до момента информация. Да, наистина има такива и въпросът ми е защо досега те не са били обект на публичност. Личното ми мнение е, че когато имаме толкова тежък анализ и толкова сериозни последици най-честното поведение към обществото е то да бъде информирано за реалното състояние, проблемите и предприетите мерки през целия период на специалния надзор.

Един пример, от БНБ си признават, че не са обявили резултатите и хода на преговорите с Европейската централна банка. Това е нова информация, която те изнасят официално. Какво са се разбрали с тях, какво са говорили, какви препоръки са им дали – не е ясно, защото от БНБ твърдят, че този разговор е бил неофициален. Но… неофициален разговор с ЕЦБ си е официален, според мен.

Централната ни банка обвинява медиите, от една страна, а от друга, казва, че са “открити сериозни нарушения при прилагането на порочни практики”. Тук не се връзват нещата. Защото, ако не бяха медиите как щяхме да научим за тези нарушения, а от друга страна се посочва, че много от медиите са спомогнали за атаката срещу КТБ, което е факт, всички го знаем. Но пак не се дава отговор на въпроса “КОЙ?” или “КОИ?”- кои медии? Все пак, докладът е от 61 страници и от него имах очакване нещата да бъдат назовани с истинските им имена – публикациите ги има, хората ги знаят. И спокойно може да се каже откъде е дошла атаката срещу КТБ, за да си направим преценките.

Ето какво пише в доклада: “…поради нарастващия брой различни медийни интерпретации и неподходящи коментари на представителите на политическите сили”. КОИ представители на политическите сили и КОИ коментари, КОИ медии, КОИ интерпретации? За мен това е по-интересно, отколкото сухата статистика. Защото , вижте какво пише: този доклад е изготвен, за да послужи на депутатите, за да вземат решение. Защо народните представители ще вземат някакво решение не разбрахме, просто защото БНБ е абдикирала от задълженията си и не иска да носи отговорност.

Нека да погледнем към един средностатистически депутат, например, Стефан Данаилов, който бе депутат и в 42 НС и вчера откри новия парламент. Ние на този депутат му даваме 61 страници специализирана информация и му казваме, че според международните счетоводни стандарти 39 трябва да се промени системата за обезценка на активите на КТБ. Е, всички знаем кой е Стефан Данаилов, прекрасен актьор, но лично имам съмнение по отношение на информираността му в банковата система. И ние очакваме от него да гласува и да вземе правилното решение за това какво трябва да се случи с КТБ на базата на този доклад, при положение, че от тези 61 страници той почти нищо няма да разбере, препраща към международни счетоводни стандарти и куп други евродирективи, касаещи тази сфера. Та, очакваме този човек да ги прочете, да се информира и да вземе нормално и трезво решение по случая с КТБ. Няма как да стане!

Видях и нещо добро в доклада – има напредък в мисленето на УС на БНБ, там вече са наясно, че законодателството ни не отговаря на европейските директиви. Това си е направо качествен скок, както казва един наш уважаван колега.

В доклада е отбелязана и една среща при държавния глава. В изявлението си след срещата президентът обобщава, че съществуващото банково законодателство във финансовия сектор е добре работещо, с добрите европейски практики и разполага с ясни механизми за действие. От друга страна, в целия доклад БНБ пишат, че трябва да има законодателни промени – не разбирам този разнобой! Явно няма никаква стиковка между президента, БНБ, правителството – всеки прави каквото си иска. В крайна сметка, от БНБ не казват как са направили своята оценка. Предприети били действия за защита интересите на банката, както при взаимоотношенията с длъжниците, така и с кредиторите. И какво се случва – в резултат банката фалира. Това ли са адекватните действия? Ако това е оценката, която БНБ дава, нещата стават много сериозни.

Ако е налице феномена “самосбъдващо се предсказание”, да, целта е постигната – КТБ върви към фалит. Точно това реално се случва.

БНБ е назначила квестори и им дава разрешение да започнат обезценка на активите, но не по процедурите на банката, а да ги променят и тогава да направят обезценките. Ние не знаем какви са процедурите и как се променят, не знаем и защо в рамките на тези 61 страници това не е обяснено. Не можаха да ни кажат как след обявяването на банката под специален надзор колко фирми са спрели да си плащат кредитите. Вследствие на това ли банката е в толкова лошо състояние или в резултат на нещо друго? И как е дадено разрешение на КТБ да закупи банката “Креди Агрикол”, правен ли й е одит тогава, ако не е правен, защо това не е станало? Защото не може просто, ей така, да отидете и да си купите една банка – ако БНБ не ви разреши, няма да го направите. По друг начин ще попитам – възможно ли е една лоша банка да купи една добра банка? Но, доколкото помня, тогава КТБ беше добра банка…

В доклада забелязах споменаване на необезпечени кредити и спиране на плащанията от фирмите “Бромак” и “ТЦ ИМЕ”, свързани с Цветан Василев. Всички останали фирми и досиета, които са одитирани са сложени в обща група. Съобщава се техния брой с оценката, че ще имат проблеми и анализът при тях не е направен както трябва. На кои точно фирми, защо не са споменати поименно, примерно, в една таблица? Защо са назовани само две? Затова казвам, че този доклад поражда много въпроси и не дава отговор на основния въпрос – защо и как се стигна дотук? Квесторите анализират един или друг аспект – добре, но ако ти не намериш причините, поради които се е стигнало дотук нали утре ще имаш втори такъв сценарии? /БГНЕС”

——————-

Васил Кендов, председател на Асоциацията на потребителите на банкови и финансови услуги.

София / България