Направих справка. Законът за задълженията и договорите (ЗЗД) е гласуван 1950 година. Оттогава досега има редица изминения и промени, но чл 135 ( Павлов иск ) си остава непроменен. Какво гласи той?
„Чл. 135. Кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането. Недействителността не засяга правата, които трети добросъвестни лица са придобили възмездно преди вписване на исковата молба за обявяване на недействителността.
Знанието се предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника.
Когато действието е извършено преди възникване на вземането, то е недействително само ако е било предназначено от длъжника и лицето, с което той е договарял, да увреди кредитора.
Кредиторите, в чиято полза е обявена недействителността, се удовлетворяват от сумата, получена от публичната продан преди третото лице, тогава когато то участвува в разпределението с вземане, произтичащо от обявяване на недействителността.”
Спомням си каква беше практиката преди 1989г. Пак имаше ипотеки, но всеки договор се заверяваше нотариално, дори и тези за потребителските кредити. Тогава нямаше много банки, но пък нямаше и много необслужвани кредити. Нямаше го и прословутия чл. 417 ал. 2 от ГПК, по който банките си изваждаха с облекчена процедура изпълнителен лист срещу длъжниците.
С две думи 1950 година законидателството и банковите практики бяха тотално различни от тези в момента. И затова се налагаше да има чл. 135 от ЗЗД.
Говорим за 1950г.
Много малко от четящите това сме били родени през 1950г. А сега се оказва, че точно този текст в закона позволява в днешни времена на банките да искат отмяна на сделки (най-често по продажба на недвижими имоти) ако по времето на сделката сте имали кредит.
С други думи – ако имате кредит, банките имат право да атакуват всяка друга сделка с Ваш недвижим имот, извършена в периода на действие на кредита ако сметнат, че сте нарушил иинтересите им. Това е Павлов иск.
Къде отива ипотеката тогава?
Ипотеката си е там стои си. Но ако пазара на недвижими имоти се срине, Вие не плащате, а обезпечението Ви стане недостатъчно за покриване на задълженията към банката, то тя ще се опита да развали предходни сделки, за да си вземе парите.
Това няма икономическа логика при условие, че точно банката е определила цената на ипотекирания по кредита имот.
Хубавото е, че такива опити не са чести, но лошото е, че зачестяват. А още по-лошото е, че в някои случаи практиката на ВКС потвърждава развалянето на такива сделки. Основанието е член в ЗЗД от 1950г.
Понеже водим такива дела, с адв. Кендова се заровихме в практиките по Павлов иск и решенията по такива казуси. Хубавата новина е, че банките са печелили, защото делата не са водени както трябва от адвокатите на кредитоискателите.
Затова има решения и в двете посоки. Лошото е, че ако кредитоискателите губят повече такива дела, ще се получи константна практика на съдилищата и чл. 135 от ЗЗД ще се превърне в новия бич за кредитоискателя. Особено във времена на криза (която според мен започна, но още не се е развила, но за това друг път).
Спомням си как беше наложена една безумна практика на ВКС, да се начисляват държавни такси при дела срещу банки, върху „предполагаемите надвнесени суми, до края на периода на кредита”. Представяте ли си? Лихвата се променя (явно, щом се водят и печелят дела точно за това незаконно вдигане на лихвите), по средата ан периода на кредита си в момента, но таксите се дължат върху бъдещите евентуални надвнесени лихви! Колко са те? Никой не може да каже, но се дължат. Не ме питайте как ги смятаме, за да ни допуснат делата.
Което ми напомня на разговора в Понеделник с адвокат на ДСК по кредит, в който се опитваме да се разберем за надвнесени суми, следствие от едностранно вдигнат от банката лихвен процент. Предложих банката да си ги сметнат, ще ги сметнем и ние и тогава да говорим в цифри. Човекът съвсем по адвокатски ме попита „-А ако получите различни стойности, как ще определим коя сума е вярната?”
Съвсем наивно казах „-Това е математика, не е право. Ако има грешка ще се хване лесно.” Май не бях прав и затова замъчах по-нататък.
Какво да правим в случай на иск от банката по чл. 135 от ЗЗД ( Павлов иск )
Няма много какво да правите, ако банката Ви заведе такъв иск. Трябва Ви адвокат с опит и ако е такъв, смята, че ще се отървете. Ако обаче искате да не се стига до това, трябва Ви финансит познаващ банковите практики, още при тегленето на кредита.
Васил Кендов
Драфтис кредитни консултанти
www.draftis.com
Финансовият блог www.kendov.com не е комерсиален. Ако намирате тази статия за полезна, моля споделете я във Фейсбук, за да помогнем на повече хора в общуването им с банките
Вашият коментар