Как ни цакат с предизборните активности?

Тук ще се опитам да синтезирам някои факти около предизборните активности и обещания, които лесно се забравят, но пък позволяват да се манипулира общественото мнение. Естествено, не всички са длъжни да се съгласят, но така или иначе човешкото съзнание е достатъчно обременено за да си задава въпросите:
– Може ли да стане по друг начин? Това не е ли работа на Общината? Наистина ли това което правят е толкова важно за мен?

Ще започна с нещо позитивно.
Почистването на градинки и засаждането на растения и дръвчета.

Много  модерно в последно време, кандидат кметове и общински съветници да садят градики и да почистват площи. На пръв поглед това изглежда доста „активистко”, но не е точно така. Големият „+” е, че по този нчин се поставят основите на така бленуваното „гражданско общество”. Естествено не във всички случаи това е верно. В повечето случаи това сформира една групичка около кмет или общински съветник, по-скоро приличаща на „актьори на заплата”, което не може да се нарече точно гражданско общество, защото те действат на принципа – Който не е с нас е против нас. Виждате го във ФБ групите, как уж радетели на „добрините” излизват своята жлъч въру хора с различно мнение или по-скоро под предлога за нещо хубаво и полезно (каквито на пръв поглед са тези активности), правят предизборни кампании.

Най-големият минус на тези мероприятия е, че реално ОТНЕМАТ ЕНЕРГИЯТА НА ОБЩЕСТВОТО и пречат за неговото формиране. Замислете се какво би било, ако тези „групички активисти” вместо да садят дървета, поискат от общината ТЯ ДА ГИ ЗАСАДИ! Или поскат общината да изпрати служители, които да почистят градинката. Защото това е нормалния начин за формиране на гражданско общество. За да може и утре общината да си върши работата и освен „гражданско общество” да имаме и работещи институции.

Обобщение: Малко е спорен ефекта от активности по почистване на площадки или засаждане на цветенца и дръвчета. В последствие пак общината ще трябва да се грижи за тях и е редно те да си ги засадят, а „акивистите” да изискват и контролират дейността по обагородяване на средата. Така утре няма да се налага пак да садим и почистваме. Не че е лошо, но нека не вършим работата на общината все пак.

Инфраструктурата – гордостта на всеки кмет

Понеже съм кандидат за кмет на Община Родопи (Община от 21 села около Пловдив), в която живеят хора работещи предимно в големия град, имм доста преки наблюдения за инфраструктурата. Изгражда се с кредит, който ще съществува далеч след изтичането на мандата на кмета и общинския съвет. Това е нормално, но не е нормално да теглиш кредит, ако не си си изпълнил бюджета (изпълнен е едва на 55%) Оставяме на страна финансовата част, но положението е по-скоро като да блаодариш на банкомата, че ти е пуснал собствените ти пари.

И тук резултата от гражданското общество, което прави градинки и сади дръвчета става особено видим. Същото това „общество” е ОК с харченето на парите от кредита и дори е благодарно за този харч. За това, че общината е ДЛЪЖНА да се грижи за инфраструктурата нито дума.

Обобчение: Видите ли „гражданско общество”, което да благодари на Общински кмет за инвестиции в инфраструктура, а не да изисква и протестира, да знаете, че това е зависимо общество. Един вид феодално общество, готово да се постави в зависимост от всяка власт, а не да се бори за правата си!

Мантрите – „Работим здраво” и „Дължите го на мен”

Използвам чисто илюстративно слогана на досегашния кмет на Община Родопи, като образец. Много кметове искат да си припишат заслуги за неща, които нямат нищо общо с тяхната работа. На едно от заседанията на Общинския съвет досегашия председател каза, че най-бързо развиващото се населено място в България (с. Марково до Пловдив е с най-голям брой разрешителни за строеж на глава от населението) поради тяхната дейност. После „Господари на ефира” показаха със скрита камера как същия човек храни децата в училищата с храни с изтекал срок на годност.
Но да се върнем към въпроса. На практика селата в Община Родопи са около Пловдив в полите на Родопите. Тези села се развиват от години, не заради един или друг кмет, а заради локацията си. Развиват се и без инфраструктура. Нея я направиха с кредита последната година, а разрештелните за сроеж, с които се гордее Марково са издадени в началото на мандата без да има инфраструктура. Да не говорим за решенията за строителство и покупката на земята. Те пък са още от предходния мандат, който си беше доста разсипнечески по моя оценка.

Обобщение: – Най-вероятно всичко с което се гордеят кметовете в момента, води своето начало преди техния мандат. Да, не трябва да се омаловажават техия труд и усилия, но не трябва и да се надценяват.

Важните неща – Образование, здравеопазване, обществен транспорт, охрана, култура…

Никой не обръща внимание на истински важните неща. Приема се, че инфраструктурата е най-важото нещо и приоритет на кмета, но не е така. Безспорно инфраструктурата е много важна част от дейността на Общинските ръководства, но тук искам да припомня едно изказване, което се приписва на Чърчил.
През Втората световна война, обсъждайки бюджета за войната, финансовия министър предложил на Чурчил да пренасочат парите за култура, тъйкато това е сфера, която не е свързана дори косвено с военните декствия. Чърчил отговорил по следния начин:

„ За какво водим тази война тогава, ако не заради нашата култура?”

Ако вземем една ремонтирана улица, за която обикновено хората са много благодарни на кметовете и сравним ползите от нея с добро местно образование или необходимостта да водите децата си на частни уроци в града всеки ден (или на спорт) ще излезе, че бихте спестили много повече пари и време, ако намирате подходящото образование във вашето населено място. Същото е и със здравеопазването. Кое е по-важно – осветлението по улиците да бъде LED, или да намирате лекарствата си в местната аптека, а не да ходите до града?

Обощение: Няма да видите кандидат кмет (освен мен разбира се J ) или общински съветник, който да се гордее и хвали с постижеия в тази области. Инфраструктурата е в устата на всички, а големите икономии в личния бюджет се постигат имено от споменатите дейности – Образование, здравеопазване, обществен транспорт, охрана, култура…
Проблемът е, че те не се виждат, а както казахме в началото човешкото съзнание по-трудно си ги представя и следователно подлежи на манипулация.

Все пак не всеки е Чърчил, нали така?

И на изборите – умната. Ето ви пъпросите с които да тествате обещания и рекламирани до момента резултати:
– Може ли да стане по друг начин? Това не е ли работа на Общината? Наистина ли това което правят е толкова важно за мен?

За  срещa с мен моля използвайте посочената форма.