Кражба на бизнес с помощ от банката
За последния месец попаднах на 2 случая, в които фирми биват буквално съсипани без видима причина от банкови институции. Това са малки и средни предприятия с добри имоти или проекти. Замислих се защо реално се случва това и кой има интерес и стигнах до няколко интересни извода, които искам да споделя.
С подписването на договора за кредит, малките и средни предприятия поемат не само нормалните рискове от неплащане, но поемат и риска от предоставянето на пълната информация за себе си и своя бизнес на една институция. До тази информация обаче имат достъп и всички служители на банката, а техните интереси не съвпадат с тези на акционерите или на клиентите.
Ето какво се случи с тези 2 фирми
Фирма 1 има транспортна база в София – халета, имот на Илиенци… всичко както си му е реда. Въпросната фирма има кредити в Сосиете Дженерал и в Пощенска банка. Има обаче и задължения към доставчици, които доставчици имат нужда от тяхната база. Естествено доставчиците не са щастливи, но фирма 1 е достатъчно ликвидна в средносрочен план (до 6 месеца). Доставчиците завеждат дело срещу Фирма 1, а Сосиете Дженерал обявява кредита за предсрочно изискуем, без да са налични предпоставки за това. Ние сме завели дело и ще ги осъдим със сигурност за тези техни действия, но какво се случва междувременно. Прегледах документите и стана ясно, че няма как двете банки да се разберат, понеже ипотеките са на един и същи апетитен имот. Опитахме се да проведем преговори със Сосиете Дженерал, но… уви те не пожелаха. Отказаха и предоставянето на искана от нас информация, която са длъжни да предоставят по договор. Същото стана и с Пощенска. Оттук нататък – изпълнителен лист по чл. 417 (бърза процедура специално за банките), Продан на имота на свързана с доставчиците фирма, а за Фирма 1 си остава воденето на дела. Както и да ги води оттук нататък ще се точат поне 1.5 години на първа инстанция и поне 1 година на втора, а финансирането на тези дела без средства на производство… сами разбирате какъв ад е.
Другият случай е с Фирма 2 и банка ДСК. Фирмата е спечелила и изпълнила проект по Евро-програма за фотоволтаици. Все още е добър платец, но не се знае докога, понеже ДСК не изпълнява договора си по финансирането и отказва да отпусне средствата във сроковете, които са посочени в договора. Отговорите са меко казано брутални – примерно „ ние не смятаме, че конструкцията ще издържи натоварването” или „последното финансиране е след Акт 16” при положение, че в договора е записано, че парите са за достигане на Акт 16. За пръв път в моята практика и в цялата финансовата наука срещам случай, в който инвестиционен кредит се отпуска след завършване на проекта, но… приемам, че има какво да уча. Комуникацията с банката естествено прекъсва, а нещата на пръв поглед стават нелогични. Впрочем ето я статията написана от собственика на проекта. http://wp.me/p4rmay-9p Аз просто разказвам нещата от моя гледна точка.
И в дата случая има закононарушения от банката с една цел – придобиването на имота от предварително определена фирма.
Познавайки банковата система и психиката на работещите там чиновници, те са „захлебили” добре от информацията, която имат и няма да понесат никаква отговорност, защото ще има окончателно решение на съда чак след 2-3 години. Тогава те може изобщо да не работят в тази институция. Те го знаят и се възползват.
Кой придобива имотите, можете да видите от този репортаж. Гледайте го до края, та да видите колко съм умен, понеже и аз участвам в предаването. http://novanews.bg/news/view/2014/04/02/71975/%D0%98%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%BC%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8-%D0%BE%D1%87%D0%B0%D0%BA%D0%B2%D0%B0%D1%82-%D1%82%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D1%8A%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D0%BB%D0%B8%D1%85%D0%B2%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BF%D0%BE-%D0%BA%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B4%D0%B0-%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B2%D0%B8%D0%B5-%D1%81%D0%B8%D0%B2%D0%B8%D1%8F-%D0%BF%D0%B0%D0%B7%D0%B0%D1%80/
Помня за случаи с ПИБ в който по схема 1 придобиха чрез свързана с банката фирма, компютърен бизнес за милиони. Там проблемът обаче беше, че компютърната фирма не получаваше плащанията си от БДЖ и други държавни институции по договор, но въпреки това бяха редовни. Просто имаха нещастието да са окабелили с оптични подземни кабели цяла Северна България. А тази инфраструктура не е за изпускане.
В тази връзка рискът, който фирмите поемат като теглят кредити не е точно пазарен или финансов и не може да се оцени лесно.
Всички банки започнаха да прилагат една не дотам приятна практика – отпускам парите и чакам. За10-15 години все нещо ще се случи и клиента ще поиска нещо от банката. Тогава вече ще можем да направим каквото си искаме.
За Пощенска банка например знам със сигурност, че имат няколко фирми за имоти на свързани с банката лица. Тези фирми получават информация от клоновете на банката за закъснели плащания по кредити от една страна, а от друга приемат поръчки от хора търсещи имоти или цели бизнеси.
Така, че ако комуникацията с банката прекъсне по някаква форма или отговорите им по някое време станат нелогични, да си знаете какво следва. Тогава времето за реакция ще ви е доста ценно за да не се налага да влизате в новините на Нова.
Васил Кендов
ДРАФТИС – кредитни консултанти
www.draftis.com
