Все повече хора ме питат „Как ще се отрази на кредита ми, ако България въведе еврото?” Вчера ме попита и Калоян Русев – аминистратор на най-голямата група във Facebook, коментираща криптовалутите. Това ме накара да опиша подробно отговора на този въпрос.
Преди всичко трябва да се наясно какво трябва да стане за да бъде България приета в европейския валутен съюз.
Трябва да се изпълнят тези 4 прословути критерия от Маастрихт:
1. Бюджетен дефицит в рамките на до 3% от Брутния вътрешен продукт;
2. Инфлация, която не надвишава с повече от 1.5 процентни пункта средното ниво в страните с най-ниска инфлация
3. Държавен дълг до 60% от Брутния вътрешен продукт;
4. Дългосрочни лихвени проценти по държавни облигации, които не надхвърлят с повече от 2 процентни пункта средното ниво в страните с най-ниска инфлация;
5. Колебания на валутния курс на местната валута с не повече от +/- 15%;
Когато подадем молбата за членство (или така нареченото влизане в чакалнята на Еврозоната), България ще трябва в следващите 2 години да покаже, че изпълнява тези критерии.
Естествено всички те са свързани по един или друг начин, но най-голямо значение за кредитите има критерий No 5 – 5. Колебания на валутния курс на местната валута с не повече от +/- 15%;
Но как да се „изпълни” критерий No 5, като си имаме валутен борд?
За да не удължавам анализа в тази насока, прилагам една моя стара статия, която дава обяснение на това какво и как следва да се случи за да бъде приета България в Еврозоната
„Има пряка връзка между критериите за еврозоната, заемите на правителството, ограничаване на плащанията в брой и растящите банкови приходи от такси”
Сценарий 1 – България не е приета в еврозоната
Колкото и да ни се струва невъзможно, нека не забравяме, че приемането ни в ЕС беше политическо решение. Мисля че за всеки е ясно, че не бяхме готови за това приемане. И все още не сме готови. Но така или иначе няма да сгрешим ако кажем, че по скоро бяхме „вкарани” в ЕС, дори без референдум.
Дали този път ще сработи същата „тактика”, това вече не е икономически, а политически въпрос. Би трябвало за всеки да е ясно, че няма как да изпълняваме посочените критерии в рамките на 2 години, ако се прилагат нормални статистически практики.
Така или иначе приемаме че България не е приета, но преди това сме подали молба за членство. Със сигурност трябва да премахнем валутния борд, защото иначе критерий No 5 става неуместен. Валутния курс става плаващ и „лъсва задника” на нашата икономика. Пазарния механизъм много бързо ще покаже, как у нас труда е 7 пъти по-неефективен от средното за ЕС.
Това неминуемо ще доведе до запознаване от първия ред с понятието „галопиращи лихви по кредити” и „галопираща инфлация”. Както се казва в една реклама – ГАРАНЦИЯ!!!
МАХНЕМ ЛИ БОРДА ДОКАТО ЧАКАМЕ ЗА ЕВРОЗОНАТА, НИ ЧАКАТ СЕРИОЗНИ ЛИХВИ ПО КРЕДИТИТЕ И МНОГО ДОБРА ИНФЛАЦИЯ!!!
Сценарий 2 – Влизаме в чакалнята и еврозоната с валутен борд
Несъмнено това ще е политическо решение, което допълнително ще подкопае доверието в ЕС като цяло. Ако вие сте която и да е друга европейска държава, няма ли да повдигнете въпроса за двойния стандарт? Холандците често ни го припомнят. Сърбахме попарата и на Гърция, където чрез счетоводни похвати успяваха дълги години да заблуждават системата. Този път западните лидери няма как да скрият или неглежират изискването по точка 5 от критериите от Маастрихт. 2 години плаващ курс на лева и движение +/- 15%.
Но да приемем, че песента на ЕС е изпята и лидерите мислят максимум 4 години напред, така че могат да си позволят един такъв ход извън всеки стандарт и разписано правило, и приемат България в еврозоната, без да се налага да се маха борда. Тогава какъв кредит е по-изгодно да имаме в този момент? В евро или в лева?
Дълги години когато ме попитаха какъв кредит да изтегля в Евро или в Лева, винаги отговарях така:
– От икономическа гледна точка, предвид „мераците” за въвеждането на еврото някой ден, по-изгодно е да изтеглите кредит в ЛЕВА, затова теглете в ЕВРО!
Ако следваме нормалния чисто икономически сценарий, курсът на лева срямо еврото, трябва да е на нивото на производителността на икономиките на България и ЕС. Тоест 7 BGN = 1EUR. Но както казахме България беше приета в ЕС по политически, а не икономически причини. Следователно моите очаквания са, че ако изобщо влизаме в еврозоната, това ще стане по политически причини и борда ще остане до въвеждането на еврото. А ако курсът се промени през това време и не е 1:2, а 1:3 или 1:5, то тогава банките ще загубят милиони от отпуснатите в лева кредити. ТОВА НЯМА КАК ДА БЪДЕ ДОПУСНАТО У НАС.
Боря се години с банковия произвол и мога да се закълна в това.
Има десетки начини да НЕ СЕ допусне загуба на банките от въвеждането на еврото и превалутирането. Дали ще бъде с наредба на БНБ, дали ще се превалутират всички кредити на единия ден а на другия ще се промени курса… варианти много. Едно е сигурно:
БАНКИТЕ НЯМА ДА ДОПУСНАТ ЗАГУБА ОТ ПРОМЯНА НА КУРСА EUR:BGN
В този ред на мисли, към днешна дата въпросът „В какво да тегля кредитя BGN или EUR?” не стои на дневен
ред. Тук икономическа логика не може да се търси. Трябва да се търси политическата такава.
Ако се премахне борда 2 години преди приемането на еврото (както е по Маастрихтските критерии), тогава кредитите в лева ще усетят рязко повишение на лихвите. Но същото такова повишение на вноските ще усетят всички, които са теглили кредити в EUR, но получават заплатите си в BGN. Те просто няма да го усетят през повишение на лихвите, а през повишение на цените на останалите стоки, които потребяват и през промяната в курса на еврото.
С две думи, ако заплатата ви е в лева, няма значение дали приемаме еврото или не (поне що се касае за кредитите. За останалите сфери на цивота и цените е от ключово значение). Приемете, че винаги ще сте от страната на булката.
Васил Кендов
www.DRAFTIS.com – съвет за кредит
ЗА КОНСУЛТАЦИИ ПО ЖИЛИЩНИ КРЕДИТИ И ЛИЧНИ ФИНАНСИ
НЕРЕДОВНИ КРЕДИТИ
ПРОБЛЕМИ С ЧСИ
