Ако не сте били на Белоградчишките скали, е време да поправите това. Безспорно едно от най-магическите и красиви места в България. Перфектно място за уикенд с деца. Чувставаш се като едно време – чист въздух, който привечер се смесва с миризмата на дим от димящите коминчета, тихи и закътани улици, слаб трафик. Имат си дори стадион. Но си нямат хора. Отчаянието е превзело това райско кътче и всеки търси спасение другаде.
Едната вечер спахме в къща за гости. Собствениците се оказаха кореняци. Млади и интелигентни хора, но това което чухме след кафето на малката китна тераска с изглед към скалите ни попари.
Аз – Имате си и болница и стадион, това е супер
Хазяйката – Ами то още малко ще я има болницата. Чакаме да я закрият всеки момент. Аз работя там и не са ми плащали от месеци. Докторите избягаха, сестрите също. Останахме шепа хора и всеки търси някакво спасение. Аз работя и втора работа. Здравно лице съм в местното училище. По принцип съм акушерка, но деца вече не се раждат, а и хора с медицинско образование няма.
Аз – Ами как ти остава време да ходиш и болницата и в училището и с кафенето да се занимаваш? (в къщата за гости на първия етаж имат кафене)
Хазяйката – Ами какво да правим. Имаме Ученик в 12-ти клас. Сега ще кандидатства и ще видим какво ще правим. Чакаме го да видим къде ще влезе и ние по него.. ще видим. Той иска в чужбина, ама няма как. Нямаме възможност”
Аз – А колко хора живеят в Белоградчик? Имате ли училища и гимназии?
Хазяйката – Имаме начално и гимназия, но с по една паралелка и предимно ромчета. Карат ги от съседните села. В момента сме около 3000 човека в Белоградчик, макар да ни водят повече. Много от ромите работят в чужбина и пращат пари. Добре че са те, че да влязат някакви пари в града. Ама те не се като нас. Те искат плащане на деня. А аз не съм получавала заплата от месеци. И сигурно няма и да ги получа никога тези заплати. Преди години имаше завод за телефони. Там работиха над 2000 човека. Идваха и от селата и се заселваха тук. Сега обаче няма работа. Закриха всичко по-голямо.
Аз – То хубаво, ама ако закриете и болницата, до 5 години ще сте максимум 1000 човека.
Хазяйката – Така е, ама какво да направим?
Вечерта се срещаме с хазяина. На външен вид изглежда наборче и говори добре и интелигентно. Преди време е имал интернет клубове, но сега работи в една мандра, кафенето, и в съседство движи офис на Speedy. Оказа се председател на местния велоклуб.
Аз – как успяваш да съчетаваш толкова дейности?
Той – Ами какво да правя? Използвам лятото, че после всичко замръзва. Няма никакво движение.
Аз – Добе де, нещо по европейски проекти не можете ли да придвижите?
Той – Ами пробвахме, но ни отрязаха директно. После дойдоха някакви спечелили конкурси за изграждане на екопътеки и веломаршрути. „Дайте да го правим заедно, да помогнете.” Какво да им помагам? Те откраднали парите, а аз трябва да им помагам. Взеха парите, нищо не направиха и си заминаха.
На следващия ден отидохме до пещера Магурата. От паркинга до входа и до кабинката за билетите има 200 метра стъпала. Билета е 10 лева за възрастен. Питаме за тоалетна. Все пак прехода и лекцията в пещерата е час и половина.
„- Тук няма тоалетна. Тоалетната е долу на паркинга. Влизайте бързо, че беседата почна. Ще ги намерите и ще се вкючите на първата площадка.
Аз – За 20 лева, които оставихме само ние биваше една тоалетна на входа да сложите, а не на паркинга. Логично е, не е ли?”
Отговор нямаше, но адв. Кендова веднага забеляза
„-Абе тия хора нямат ли елементарно възпитание? Плащам им 20 лева и ме командват. Няма – „Ако искате екскурзовод Ви съветвам да побързате” или „-Съжалвам, че няма тоалетна тук, но бихте могли да ползвате тази на паркинга”. За усмивки да не говорим.”
И какво се получва сега? В едно от най-красивите и магически места в България си плащаш да те командват нацупени лелки, а местната икономика разчита на парите които ромите пращат от гурбета в чужбина.
Закриваме болницата, но полицията не пипаме. Посланието е ясно – ако искате мрете, не ни пречите. Само не правете проблеми, щото ако правите, ще пратим полицаи.
Добре де, ако умирам ще пратите ли линейка? Най вероятно от Видин ще я пратят. И какво излиза, работата на полицията по-важна и нужна от на лекаря?
Познайте какво ще се случи с това населено място следващите 5 години.
За съжаление когато тотално и безвъзвратно обезлюдим тези райони, ще даваме мило и драго да се заселят наново хора там. А колко ще ни струва… мисля че никой няма идея.
Та така с либералните идеи, разчитащи на конкуренцията. Кой точно и в коя сфера ще се конкурира, аз не знам. Без държавна политика и най-вече разходи за инфраструктура и заплати, невиждам кой ще иска да остане на тези места. Все по-често ще ни посрещат губо и невъзпитано, защото просто други кадри няма.
Тази система се нарича СТАБИЛНОСТ.
Васил Кендов
www.draftis.com – Истински Кредитни Консултанти
ЗА КОНСУЛТАЦИИ ПО ЖИЛИЩНИ КРЕДИТИ
НЕРЕДОВНИ КРЕДИТИ
ПРОБЛЕМИ С ЧСИ
