Политиката на БНБ още от времето на Иван Искров (управител на БНБ, който спомогна за фалита на КТБ) е да не се допускат нови играчи на пазара. С две думи да не се издават нови лицензи за нови банки.
Това неминуемо води до ограничаване на конкуренцията и сливане на банки.
За последните години видяхме как ПИБ купи Юнионбанк, Пощенска се сдоби с Алфабанк, СиБанк придоби ОББ, КТБ купи КредиАгрикол (преди това Емпорики), а в недалечното минало Уникредит придоби ХебросБанк. За ING и Евробанк няма да коментираме, понеже те не оказаха голямо влияние на пазара.
Ако Ви прави впечатление, малките банки изчезват, а големите стават още по-големи.
Но това не отговаря на въпроса. Официалната версия е, че от Централата на банката са решили да продадат бизнеса си в Източна Европа и да се изтеглят. Дали обаче това е истината и ако е така, какво следва.
На пръв поглед българското подразделение се продава заедно с подразделенията в Македония, Албания, Черна Гора, Сърбия и Молдова. Всичко би било нормално, ако не беше ясно, че бизнесът в Румъния, Русия и Чехия си остава собственост на Сосиете Женерал и ще се развива.
Банката
Сосиете Женерал е една от най-коректните банки на нашия пазар. През последните години успя да „обере каймака” на ипотечното кредитиране. Предлагаше ниски лихви и такси, но при завишени изисквания към кредитоискателите.
Подобна беше и стратегията им в бизнескредитирането. Изключително качествена клиентела, без големи просрочия и лоши кредити.
За миналата 2017г. официалната печалба възлизаше на 106 милиона лева, добра клонова мрежа с относително грамотно интернет банкиране.
Биснес средата
В България за ралика от ЕС липсват липсват редица институции, които да вгорчават живота на банките. Това им позволява да загърбват добрите банкови практики, които прилагат в другите държави.
У нас липсва примерно финансов обмудсман. В която и да е друга държава от ЕС, ако банката наруши правата ви, можете ефективно да се оплачите и казусът да бъде решен безплатно в рамките на 2 месеца. За справка английския финансов омбудсман поддържа инструкции дори на български – http://www.financial-ombudsman.org.uk/help/languages.html#bulgarian
У нас нямаме закон за фалит на физическите лица. С други думи оставате длъжник на банката до живот.
В България печалбата на банките е гарантирана със закон. Искате да откриете фирма с капитал 2 лева – таксата за откриване и закриване на разплащателна сметка е 40 лева. Искате да сте застрахователен брокер – задължително поддържате клиентска сметка. Такава имат и нотариусите, и адвокатите. Сами разбирате, че това не е безплатно.
Искате да продадете недвижим имот – плащане единствено по банка. Искате да направите плащане над 10 000 лева? – единствено по банка.
Контрол над банковата система по принцип се осъществява единствено от БНБ. Смятам все още помним случая с КТБ, който ясно показа за какъв контрол става въпрос.
Ето в такава среда работи всяка банка в България. Защо тогава Сосиете Женерал иска да напуска либерален пазар с гарантирана печалба?
Вероятните причини за напускането
1. В днешно време всяка банка разполага с почти пълна информация за своите клиенти. При това тази информация е предоставена доброволно и се анализира доста успешно.
Ако сте френска фирма и искате да започнете дейност в България, то Вашата френска банка със сигурност ще знае. Ако не и кажете Вие, ще го засече по преводите които правите и получавате.
Казано простичко, преди да сте си помислили да правите бизнес в чужбина, банката вече е готова с клона който ще Ви обслужва. Все пак това си е печалба.
В случая със Сосиете Женерал има една подробност. Тя не е регистрирана като Българска банка. Тя е клон! А това дава огромна разлика. Ако имате спестявания в нея, тогава те са гарантирани от френския фонд за гарантиране на влоговете и при фалит се изплащат от него.
Освен това ако имате претенции, можете да ги насочите директно към централата във Франция. Това е рисковано за банката, но добре за клиентите.
С прости думи – Това е втората френска банка напускаща Българския пазар. Първи бяха Креди Агрикол. ЧУЖДЕСТРАННИ ИНВЕСТИЦИИ ОТ ФРАНЦИЯ НЕ ЧАКАЙТЕ!
2. Политически риск. Всяка банка е изключително чувствителна към така наречения ПОЛИТИЧЕСКИ РИСК. Това е така, защото за банковия бизнес държавните протекции са изключително важни. Нали не смятате, че пазара много искаше да се увеличат таксите и затова банките го последваха до степен в която печалбите им вече се сформира предимно от такси?
3. Пазарен риск. Все повече се говори за очакван срив на имотния пазар. Дали това ще стане и кога ще стане, не можем да прогнозираме. Но когато стане, портфейлите на банките се влошават драстично, а претенциите към тях започват да валят. Малко по-нагоре обясних, че банката е клон, а никой не желае претенции от България към централата в Париж.
Българските банки просто вдигат вдностранно лихвите или таксите, но за Сосиете Жерерал това не е опция.
Явно очакват нещо на нашия пазар, което да разруши банковата идилия. А не могат да си позволят да отговорят с непазарни методи.
4. Геополитически риск. Предполагам, че повечето сте чували за салфетката на Чърчил? След Втората световна война на Бъгария е отредено 75% от инвестициите да са от Варшавския договор, а 25% на западни компании. След множество политически срещи на гавите на ЕС, САЩ, Русия, Китай, че и Северна Корея, никаква съществена информация не се появи. Защо се срещат и какво са се разбрали остава в мъгла. Личното ми мнение е, че има нова салфетка. Къде сме ние на нея (ако я има), можем само да гадаем. Следейки спада на чуждестранните инвестиции и напускането на западните банки, можем да се досетим накъде клонят нещата.
За Ваше сведение, един от акционерите на OTP е Газпром. А именно OTP прави одит на Сосиете Женерал в момента.
Последиците за кредитоискателите
Каквато и да е истинската причина за напускането на Сосиете Женерал, последици за кредитоискателите ще има. Както писах в началото, доста банки смениха собственицие си последните години, така че можем с голяма точност да предогадим какво ще се случи.
Основния проблем ще дойде от това, че различните банки имат различни продукти и софтуери. Следователно и различни договори. При смяна на собствеността за клиента договорът си остава такъв какъвто е бил. Поне формално условията и клаузите не могат да се променят.
И тук на помощ на банките идва статистиката.
„Ако сменим едностранно условията на 100 000 клиента, то едва 100 от тях ще си потърсят загубите и правата. В рамките на година ще бъдем осъдени най-много 50 пъти. И то за няколко години. После на помощ идва давността. Можем да си го позволим, защото печалбата ни ще скочи с 1млн. на месец.”
Малко клиенти знаят че живота на един кредит е 3 до 5 години, без значение за какъв срок сте го теглили. В рамкуте на тези 3 до 5 години кредита бива рефинансиран, погасен предварително, предоговорен… Без значение как наричаме промяната тя е съпроводена с анекс, който изглажда разликите в договорите и словията между придобитата и придобиващата банка. Рано или късно договорът Ви по кредита ще бъде променен.
Това обезсмисля избора на банка по условията които предлага в момента, както и работата на повечето кредитни консултанти, които претендират, че сравняват условия и предлагат най-добрия избор на клиента.
ЗАПОМНЕТЕ – Кредитния консултант трябва да познава системата и да Ви информира за договорите и последствията, а не за условията по кредита. Тях и сами можете да си ги видите в интернет.
Васил Кендов
www.draftis.com – Истински Кредитни Консултанти
Вижте още:
http://kendov.com/mortgage_consultant/
ЗА КОНСУЛТАЦИИ ПО ЖИЛИЩНИ КРЕДИТИ
НЕРЕДОВНИ КРЕДИТИ
ПРОБЛЕМИ С ЧСИ
