САЩ или Русия. Каква да е политиката нa България

САЩ или Русия. Каква да е политиката нa България
Отдавна правя планове да напиша това есе, но все не намирах време. Виждам, че доста интелигентни хора и приятели залитат в едната или другата посока, без да са получили достатъчно информация или без да са прочели достатъчно по въпроса.
Със сигурност трябва да кажа, че не съм експерт по геополитика, но доста неща започват да ми правят впечатление в световен мащаб и ще се опитам да дам някакво обяснение на сегашната ситуация през призмата на човек живял и в двата социални строя – на комунизма и капитализма. Ще акцентирам и върху няколко събития, които не се оповестиха достатъчно добре от нашите медии, но пък според мен се явяват ключови за бъдещото развитие на световните отношения.

Тази отпуска имах щастието да прочета отново книгата „Дипломацията” на Хенри Кисинджър. Бях я чел и преди, но тогава не разбрах много. Дали защото превода беше отвратителен или просто защото стила е доста различен от този, който съм свикнал да срещам не мога да кажа, но така или иначе смятам, че е хубаво тя да се изучава от всеки студент по икономика или макроикономика. Наясно съм, че днешните студенти не обичат четенето и затова ще се опитам да превърна тази статия в първото есе по нея.

Ако не сте сигурни кой точно е Хенри Кисинджър, моля проверете го, защото в книгата си той споделя доста интересни мисли, теории и анализи, които няма да се харесат на хората, чийто обяснение е сведено до „Комунистите са виновни за всичко”. Моля вижте кой е той та да не изпадате в неудобно положение.

Книгата естествено започва с низ от исторически събития още преди Първата световна война. Описва съюзи и дипломатически ходове, писма и статии във вестници, но аз ще се спра само върху тези които смятам, че имат най-пряка връзка с България.

Според Кисинджър Германия е плод на политиката на руските царе. Без тяхната намеса в сърцето на Европа никога е нямало да има голяма и обединена държава. Естествено това не е станало поради добрите сърца на царете, а поради факта, че една такава държава ще се яви естествен геополитически съюзник на Русия и противовес на Франция, която по времето на Бонапарт покорява цяла Европа, включително и Москва. Естествено там на изток нещата не се получават както ги е мислил Наполеон, но това се е случвало и преди с Римската империя, Поляците, а по късно и с Хитлер. Оказва се че тази земя се управлява от свои закони непонятни както за тогавашните така и за сегашните западни политици (с изключение на Кисинджър, който поради разбирането на източните проблеми, успява да нанесе доста щети на руската дипломация по време на студената война).

Самата Русия винаги е съществувала в един „геополитически кошмар” – невероятно дълги граници по които са живели не дотам цивилизовани общности, Китай, арабските държави с тяхната тотално различна култура, а на запад Европа. Тази граница никога в историята не е била фиксирана за дълъг период от време, което винаги е предполагало наличието на сериозна войска както на изток, така и на запад. На практика по границите на Русия никога не е имало мир за дълго време. И това се обуславя от факта, че ако искаш да имаш сигурни граници, трябва да ги отбраняваш от по-нецивилизованите си съседи.
От друга страна наличието и поддържането на оборудвана армия изкушава. В крайна сметка това е доста скъпо удоволствие и от време на време е нормално да вкараш тази сила в употреба.
Това е и основния проблем на Русия. Тя трябва да бъде силна от военна гледна точка, защото няма друг избор.
Както беше казал един израелски премиер:
„ако днес арабите оставят оръжието, утре ще има мир.
ако Израел днес остави оръжието, утре няма да има Израел”
Точно в момента виждаме последствията от това схващане. В Газа ежедневно биват убити десетки невинни жертви, но това е цената да има Израел, а армията е цената на има Русия.

Ако направим съпоставка със САЩ, макар да нямат историята на Европа или Русия, за годините на съществуването си, те никога не са били поставяни в позиция на заплаха от външна сила. Имат една освободителна война действително с най-голямата и силна по онова време империя – Англия, но е малко спорно от кого точно се освобождават. Дори и днес тези две държави говорят един език, имат една и съща култура, обичаи, разбирания… Няма да сгрешим ако кажем, че те просто са искали да сменят една администрация с друга. Франция също доста помага за установяването на институциите в САЩ, както и за утвърждаването им на политическата сцена.
В този аспект от създаването си през 1783г., поради липсата на заплаха, САЩ никога не са имали нужда от обучена и оборудвана армия до втората световна война. От тук произхожда и разликата във вижданията и разбиранията за световния ред между Русия и САЩ.

Според Кисинджър това, което налага различните системи е администрацията и институциите. А те на свой ред са породени от различни геополитически условия в двете държави и най-вече липсата на външна заплаха при САЩ. Малко или много това определя начина на мислене и държавната политиката.
След Втората световна война САЩ се сблъскват със същия проблем както и Русия. Имат голяма и оборудвана армия, но нямат враг. А както казахме наличието на такава сила изкушава. След окупирането на Япония, започват войните в Корея 1950, Виетнам 1956, Персийския залив 1990, Афганистан 2001, Ирак 2003, Югославия, Либия… Единствено в годините между 1956 и 1990 САЩ не успяват да водят войни, поради силния противовес на СССР. След разпадането му обаче, САЩ поемат ролята на световен полицай и използват армията си за налагане на влияние. С други думи изпадат в положението на Царска Русия. Изкушени са от използването на сила, като най-лесния и бърз начин да получиш това, което искаш.

Къде обаче остана България в тази картина? Преди 1989г. България е в Руската сфера на влияние. Колкото и недъзи да има този строй, това са години на просперитет и спокойствие. По-голямата част от населението се премества в градовете (в САЩ и Европа това е станало много отдавна и е породено от индустриализацията), държавата се индустриализира, полагат грижи за здравеопазването и образованието. Стига се до там, че през 1956г. (не съм съвсем сигурен за годината)  в Берлин се провежда икономическа конференция по въпросите на капитализма и социализма и се отчита, че развитието на социалистическите държави е доста по-интензивно от капиталистическите. Чуват се дори и призиви за смяна на системата и въвеждане в западните държави на социалистически модел.
За щастие това не става и конкуренцията изиграва своята роля. По скоро липсата и в социалистическия модел на развитие, спъва прогреса и това дава своето отражение. Социалистическите държави сменят своя модел.
За нещастие България в този момент е твърде малка както като население, така и като икономически потенциал. Прекалено бързата смяна на институциите не успява да създаде нов модел и на практика установения такъв е близък до анархията. Появяват се и така наречените „мутри”. Така или иначе стигаме до днес когато институциите създадени по западен модел не работят, а България макар и членка на ЕС още се лута в геополитическата си ориентация. И тук трябва да направим оценките на това какво и как трябва да прави България, за да може хората обитаващи тази територия да  живеят добре и да не съжаляват че са се родили българи.

Език, култура, религия, история

Макар да започвам оттук, това е областта в която се чувствам на-слабо подготвен. Въпреки това ще акцентирам върху неизменните и неоспорими факти, които ни приближават или отдалечават от западната или източна култура
1. Говорим славянски език, изключително близък с руския. Дори азбуката ни е една и съща с малки изключения.
2. Изповядваме една и съща религия.
3. Имаме почти едни и същи обичаи и традиции
4. Исторически винаги сме били свързани с Русия а не със САЩ или Западна Европа (смятам, че факта с освобождението на България от турско робство не е спорен. Казвам робство защото отнемането на децата от техните родители е по-близко до робството, отколкото до друга социална система)

Няма да забравя едно изказване на проф. Божидар Димитров в което той даде за пример Гърция и Кипър. Последните са гърци, които просто искат да са отделна държава и в това няма нищо и ненормално. Казвам го не във връзка, че сме част от Руската държава, а за да подчертая, че въпреки всичките ни прилики е абсолютно нормално и приемливо да сме отделна държава със самостоятелна политика. Говорил съм с доста хора работили в Русия и всички са на мнение, че няма друга държава, в която на българите да се гледа с толкова добро око и да бъдат така добре приети. Това обаче е от обикновените хора. Политиката е друго нещо.
Спомням си разказите на баба ми за втората световна война, когато у тях в рамките на година са разквартировали немски и руски войници. При немците е имало ред и уважение, а руснаците са били пасмина. Дори офицерите им не са могли да се оправят с тях. Крадат, безчинстват… не е било никак приятно.
Така или иначе, ако говорим за Език, култура, религия и история България винаги е била по-тясно свързана с изтока и по-точно Русия, а не със запада.
Това не пречи обаче на президента Плевнелиев  да изкаже благодарност на руските войници по случай празника на България 3-ти март, някак си между другите народи участвали в освободителната ни война срещу Турция. Спомням си, че бях възмутен как руските войски бяха споменати редом до финландските. На практика през 1878 Финландия е била автономно княжество в пределите на Русия. Не мисля, че много им се е воювало за свободата на България – държава изцяло непозната. Естествено не е имало как да си в пределите на Руското царство и да не изпратиш военни части при един такъв военен поход, но чак пък да изказваме еднакви благодарности на Русия и Финландия за освобождението си от турско робство ми изглежда доста пресилено и целенасочено.
Между другото Финландия получава своята независимост чак след октомврийската революция през 1917г., и то от комунистическото правителство, след което следват няколко войни, включително с Русия и Германия.

Всички тези прилики между българския и руския народи не значат, че не може и не трябва да има промяна. Въпросът тук е как да бъде осъществена тя и каква политика да се установи? Дали да е повсеместна и изведнъж, или да се следва китайския модел при, който страната се отваряше към запада в продължение на 20 години, в които филтрираше и пречупваше всичко ново, от гледна точка на своята култура и традиции.

Може би тук е момента да спомена едно изказване на „Великия китайски вожд” Мао. Запитан от журналист:
”-Защо водите Китай по пътя на комунизма? Не е ли очевидно, че капиталистическия модел е по-сполучлив?” той отговаря
„ – Френската буржоазна революция е прекалено нов експеримент. Оттогава са минали по-малко от 200 години. На фона на китайската история можем да заключим, че е рано за такива изводи.” 

След банковата криза макар и след смъртта си, Мао Дзъдун се оказва прав. Макар да е по-различен вид комунизъм от съветския, китайския успява да превърне страната от една от най-изостаналите и бедстващи, в световен икономически лидер.

За разлика от Финландия, където се установява политика на зачитане и разбиране на руските интереси в региона, в България започваме промени отдалечаващи ни драстично от досегашния социалистически модел. Като символ на това може да се приеме изграждането на ново американско посолство в София, което по размери е по голямо от съществуващото руско такова. Докато обаче руското  е наследство от времената на СССР и приютяваше множество дипломати от различни националности и републики, американското далеч надхвърля нужните размери за обслужването на стокообмена между България и САЩ. Това поражда единствено въпроси и съмнения каква е целта на едно толкова голямо по размер посолство? Дори държави като Германия, Англия и Франция нямат такива сгради?
Каквато ида е причината, тя трябва да се търси в политически, а не икономически интереси. Американските инвестиции в България са пренебрежимо малки, както и стокооборота.
Една такава политика на смяна на курса и сферата на влияние няма как да не създадат сътресения в нашата държава. Настанените у нас руски интереси ще се противопоставят по всякакъв начин, което води и до честата смяна на правителства.

Но вместо да използваме умело тази борба за влияние у нас между САЩ и Русия, всяко правителство взема категорична страна и започва да саботира предходни проекти, без оглед на целесъобразността и рентабилността им.
Такъв пример е енергетиката. Традиционно доминирана от Русия и руските интереси, към днешна дата е поет ангажимент към изграждането на нов реактор в Козлодуй от американска компания, а стария проект за АЕЦ Белене изпадна в забвение след множество спорове.
За съжаление не съм енергиен експерт и не мога да определя коя технология и цена е по-печеливша за България, но знам едно – липсва прозрачност и по-двата проекта. Който обаче успее да завърши своя, ще диктува енергийната политика у нас, което превръща избора ни в политически, а не икономически. В дългосрочен план знаем, че обитателите на тези територии ще трябва да платят за взетите сега решения, което определено не е в наш интерес. Ако руските геополитически интереси надделеят над американските, ще се окажем в доста неприемлива ситуация. На практика ще трябва да платим изграждането на още една централа по руски модел.
В тази връзка вземането на решения от геополитическо естество, без консенсус в обществото няма да доведе до нищо положително в бъдеще.
При положение, че институциите в България са изградени по западен модел и не функционират (ето неоспорим пример http://kendov.com/stoyan-yakimov-story/ ) а език, култура, традиции и история са свързани по скоро с Русия отколкото със западните държави, то такива резки геополитически завои не вещаят нищо добро.
От друга страна Русия никога не е била модел за подражание в социален и икономически план, което налага в България да водим финландски тип политика – про европейска, но задължително съобразена с руските интереси в региона.

Очаквайте следващата глава – Финансовата криза и уеднаквяването на политиките

Васил Кендов