Хора без крайъгълни камъни, оправданието „Аз просто си върша работата”, Райфайзен и ДСК

>> Най-често срещаното оправдание „Аз просто си върша работата” е донесло повече страдание и проблеми от което и да е друго схващане
>> Хората които използват оправданието „просто си вършат работата” винаги са част от съответната система и нямат интерес от промяна.
>> Образованието е единствения начин за премахване на схващането „Аз просто си върша работата”.

Чували сте израза крайъгълен камък. Това е първият камък, който древните строители са слагали в единия ъгъл на бъдещата къща. Той е служил за ориентир при всеки по-нататъчен градеж. Бил е голям, тежък и дялан, за може да си тежи на мястото и да носи конструкцията на цялата къща. Всичко се е равнявало по-него.
Нещо като конституцията на една държава. Никой закон и действие не би трябвало да и противоречи.

Чл. 4 (2) Република България гарантира живота, достойнството и правата на личността и създава условия за свободно развитие на човека и на гражданското общество.

Повода за тази статия е една скорошна случка в Райфайзен, предходна подобна в ДСК и разразил е дебат във ФБ.

„Преди около 2 години в ДСК, човек пред мен подаде 3 плика с по 9980 лева всеки с надписани дарителски сметки.
Девойката на касата му поиска лична карта и той отказа. Девойката каза
– Не може тогава.
– Добре. Как ви е името?
– Защо Ви е името ми.
– Ще кажа на бащите на децата, че са починали защото сте отказали да вземете парите.
Взе ги!
Днес в Райфайзен ми искат карта за внасяне. Познават ме много добре, но всеки път искат карта. Няма значение дали внасям 2 лева или 20 000.
Разказвам им историята и девойката казва.
– Аз не бих взела парите, ако не ми покажете лична карта.
– Добре, но така детето ще умре.
– Щом други ги взимат, да ги внасят другаде. Аз няма да ги взема без лична карта.
Та такива хора работят в банките.
Естествено ще кажем, че не всички са такива, но не забравяйте, че работят заедно, празнуват завдно, смят се, хапват заедно на обяд…
Иначе не са всички такива…
Клона на Райфазен е на пазара Димитът Петков, а служителката е на първото гише в дясно.
На кратко – Ако ще детето Ви да умре, аз няма да наруша банково правило за ВНАСЯНЕ НА ПАРИ, колкото и тъпо да е това правило. ( все пак внасяш и то по благотворителна сметка)”

Останах видимо очуден колко хора проявиха разбиране относно действията на банковата служителка, която отказа да вземе парите, щом не се представя лична карта.

Тук бързам да поясня – може и да няма изобщо въжможност в софтуера на баката да се осчетоводи операцията без лична карта. Това аз не го зная. Коментиращите също, защото не са касиери в Райфайзен. Тук проблемът е друг. Пред залогът за човешки живот, хорат предпочитат да не си „развалят рахата”.

„-Защо мен ще ме наказват, ако някой не иска да си покаже картата?”

Ами ще Ви кажа. Няколко са причините
– Защото ще умре човек.
– Защото който плаща, той поръчва музиката.
– Защото никой няма да Ви накаже, ако попитате началниците как да постъпите. Ама вие не питате. А и в дебатите нямаше такива предложения.

Ако мислите, че не е така, извадете вие по 10 000 лева за 3 деца и му натрийте носа на този наглец, който не иска да си показва личната карта, когато внася пари по благотворителна сметка. Покежете му как се правят нещата, щом знаете по-добре.

А още по-лоша стана ситуацията, когато започна да се търси причината за внасяне на 3 х 9980 лева, без да се легитимира, но не и ДА СЕ ТЪРСИ НАЧИН ЗА ВНАСЯНЕ НА ПАРИТЕ ПО СМЕТКА. Да се говори с мениждъра, да се позвъни в централата за изключение – няма такива неща. Няма и такива очаквания от защитниците на „Аз само си върша работата”. Не чух такова предложение в дебатите. Чух обаче оправдания.

Оправданията

>> Може да пере пари от наркотици
Аз не знам някой да пере 30 000 лева от наркотици, чрез дарителски сметки, но се появи господин, който твърдеше, че точно така се перяли пари.
Помагал съм за откриването на дарителска сметка и знам какви са правилата. Не е лесно да откриеш дарителска сметка, а контрола върху харченето на средства от такава специална сметка, след случая с Михаела е драконовски (момичето блъснато от Максим Ставински, чийто баща изхарчи в казино даренията за лечението и). Ето как се случва такава сметка – http://kendov.com/help_dsk_bank/
А мислите ли, че нелегални пари са останали неизпрани, защото се изисква лична карта при вноска в благотворителна сметка?
Мислите ли, че личната карта наистина спира изпирането на пари?

>> Правилата са за да се спазват. Закона не трябва да се нарушава.
Това ми е любимото оправдание. С това оправдание са били избити 3 млн. евреи в лагерите на смъртта през втората световна. Тогава това е било законно и всеки, който ги е карал към камерите просто „си е вършил работата”.
Любими са ми също и човешките зоологически градини в развитата по онова време Европа.

През 1931 година, на Световния панаир в Париж биват привлечени 34 милиона посетители, които са се наслаждавали на полуголи африканци, азиатци и аборигени в клетки. В Англия дори е имало препарирани индивиди от тези раси в Natural History Museum.

ТОВА ПРОДЪЛЖАВА ДО КРАЯ НА 50-ТЕ ГОДИНИ И Е АБСОЛЮТНО ЗАКОННО

>> Може тези пари да са с нечист произход и някой да е страдал за тях.
Може, но може и да не са. А къде е конституцията? Нали според Чл. 4 (2) Република България гарантира живота, достойнството и правата на…” Ти не си ли Република България или „не ти е работа”? Кое е по-важно тук? Парите да са чисти или да ти се гарантира живота, достойнството…?

Малко по малко обществото се разделя. Страданията са индивидуални и са проблем на този, който ги има. Законите са да се спазват, но конституцията не е задължително, защото „аз само си върша работата” и не мога да мисля толкова навътре. Как очакваш да навържа нещата по начин, по който да разбера, че болните деца търст пари, защото упрвляващите са нарушили конституцията и следователно моите права? Но важно е закона да се спазва. Като девиза на свръзките в казармата – Умри но връзка дай. Новото ворую стана –„Причинно следствените връзки са ми сложни, но претенциите са ми големи”.
Конституцията е работа на друг. И тук вече хората остават без краъгълни камъни. Стават овце. Те нямат краъгълни камъни и конституция, която да бранят. Те са пухкави и хубавки. Верно че ги стрижат често, но то е за добро. Това е част от играта.

Решението

Трябва си образователна реформа. Няма друг начин да се промени начина на мислене на ншего брата, успелия неолиберал, спазващ законите. Щом джендърите успеха да вкарат джендър образование в училищата, защо да не се изучава и социално поведение. Или поне да се изясняват периодично връзките между законите и как това влияе на обществото. Това последното май много малко хора го стоплят. На тях им е достатъчно „просто да си вършат работата”. Няма лошо, но претенциите на теи хора са големи. Дразнят.

Васил Кендов – разочарован либертарианец

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *