Пиша тази статия по повод гласуването на предложените промени в закона за Потребителския кредит и статия по въпроса във вестник Банкер.
Подробно описание на проблемите породени от тези промени можете да откриете тук:
„Сегашните кредитоискатели с нови кредити догодина” http://wp.me/p2gAM2-7o
„Кредитоискателите преди и след предложените промени” http://wp.me/p2gAM2-70
В статията на в. „Банкер” се обръща внимание на изказването на Емил Радев от ГЕРБ, че параграф 7 от предложените промени, ще доведе до невъзможност да се споразумяват банките и клиентите при евентуални промени. Ето и проблемния параграф 7
§ 7. В чл. 33 се създава ал. 4:
„(4) В едномесечен срок от обявяване на кредита за предсрочно изискуем, кредиторът предприема действия по принудително изпълнение по реда на глава тридесет и седма от Гражданския процесуалния кодекс”
Коя е датата на предсрочната изискуемост на кредита?
В качеството си на председател на Асоциацията на Потребителите на Банкови и Финансови Услуги, смятам тезата на депутата от ГЕРБ за необоснована. Към днешна дата предсрочната изискуемост не е регламентирана изрично. Ако трябва да се следва закона, това е датата, в която банката едностранно обявява дата на предсрочната изискуемост.
На практика обаче за мeродавна се приема наредба 9 на БНБ за рисковите експозиции, където при просрочие над 91 дни до 180 дни, „експозицията се счита за необслужвана”. Това са приели към днешна дата в практиките си всички банки. Кредитите не се обявяват за предсрочно изискуеми преди 91- я ден просрочие.
Към момента има достатъчно заведени дела от кредитоискатели за необявяване на предсрочната изискуемост след 91-я ден, което води до неоснователно обогатяване за банката.
Как става неоснователното обогатяване?
Имате кредит за 50 000 EUR и апартамент, който към днешна дата струва 100 000 EUR, но нямате възможност да плащате вноските. В тази връзка банката начислява „наказателна лихва”, която е по-висока от договорената по кредита. Според наредба 9 на БНБ след 91-я ден кредита е „необслужван” и банката следва да даде имота Ви на ЧСИ (частен съдебен изпълнител), което прекратява начисляването на наказателната лихва. Банката обаче не го прави и продължава да си начислява по-високата наказателна лихва докато реши.
Тук е момента да кажем, че според чл. 417 от ГПК, банката по съкратена процедура може да си изкара изпълнителен лист и наказателната лихва да не се дължи от този момент нататък.
В случая ако продадат апартамента Ви веднага след 91-я ден за 70 000 EUR, Вие ще получите 20 000 EUR, а банката нейните 50 000 EUR. Банката няма изгода да продава имота Ви по-рано, защото наказателните лихви са по-високи, а обезпечението на имота Ви е достатъчно да ги покрие.
Ако се следва практиката до момента и банката спазва стриктно всички законови срокове, то за около месец след класифицирането на кредита като „нередовен”, кредитоискателя бива осъден и предаден на ЧСИ. В случая двете страни са имали 120 дни да преговарят и да намерят изгодно за тях решение (91 по наредбата на БНБ и 30 дни в които бивате осъден по съкратена процедура).
Имайте предвид, че банките имат доста стройна организация за прозвъняване и подсещане при закъсняване на вноските и заложения в закона срок ще бъде практически предостатъчен.
Ефекта от параграф 7 на Промените в ЗПК
Това е една от малкото промени, даваща реално решение на съществуващ проблем. Макар да не се посочва изрично, коя е датата на предсрочната изискуемост, с предложените промени се фиксира времето в което банката трябва да започне действия по изпълнение и да спре начисляването на лихва за закъснение („наказателна лихва”). Освен това претенциите в съда срещу банки (за неоснователно обогатяване) би трябвало да намалеят след тази регулация.
Промяната на фиксираната надбавка
В статията на в. Банкер също така се споменава, че в закона не е предвидена възможност за промяна на фиксираната надбавка в образуването на лихвата. Да припомня, че смисълът на промените е банките да НЕ МОГАТ едностранно да променят лихвата. Не знам какво е имал предвид автора на статията, но НЕ БИ следвало да се дава възможност на никоя компонента в лихвата да се променя едностранно, още повече само е една посока (било то и надолу). Това е регламентирано в Евродиректива 93/13 и изрично е посочено като „неравноправна клауза”.
Как ще се отразят промените на условията по кредити?
Няма резон да се очаква повишаване на лихвите по кредитите в следствие на гласуваните промени. Като казвам това искам да отбележа, че говоря за лихвите а не за ГПР (Годишния процент на разходите) Ето и причините:
1. Търсенето на кредити намалява според БНБ и повишаването на лихвите само ще отблъсне кредитоискателите.
2. Отпадането на таксата за предсрочно погасяване ще повиши конкуренцията между банките и те ще заложат на таксите по отпускане на кредити. Те се събират еднократно, в началото и осигуряват добра доходност, дори клиента да предпочете да смени банката. Това се получи и с потребителските кредити, когато таксата за предсрочно погасяване за тях отпадна.
3. Според изследване на БАН, 65% от анкетираните не биха теглили кредит при никакви условия
Ако направим внимателен прочит на промените, ще забележим, че те се правят с единствената надежда сегашните кредитоискатели да предоговорят кредитите си при новите законови изисквания, а именно с лихва образувана на пазарен принцип и надбавка. Пазарните индекси обаче са на исторически ниски нива и не могат да станат отрицателни, което неминуемо ще доведе до увеличение на вноските на всеки предоговорил кредита си. Веднъж подписал нов договор или анекс, клиента ще бъде вкаран в спиралата на рефинансирането – всеки път с по-ниска лихва, но с първоначална такса.
Премахва се бариерата за изход от кредита (таксата предсрочно погасяване), но не и тази за теглене на кредит. Доколкото съм запознат, таксите за кандидатстване и „управление” на кредита ще останат и именно те ще бъдат увеличени. Нови кредитоискатели просто не се очакват, а старите имат кредити за срок 20 – 30 години, които кредити със сигурност ще бъдат предоговорени преди крайния им срок.
Васил Кендов
Председател на АПБФУ
www.zabankite.com
