За личните финанси и недвижимите имоти

За личните финанси и недвижимите имоти

Говори се напоследък, че в дългосрочен план лихвите по депозитите у нас ще продължават да падат, особено през 2016 г. заради инфлацията. Слабо е търсенето на кредити и финансисти препоръчват хората да влагат свободния си ресурс в недвижими имоти. Как да съхраним финансовите си авоари без да търпим загуби? Каква е печелившата тактика?

Безспорно нивото на инфлацията е пряко свързано с нивото на лихвите по депозитите, но в каква степен ще си повлияят тези 2 величини една от друга е съвсем друг въпрос. Към днешна дата лихвите по депозитите са доста ниски сами по себе си и дали ще се понижат с още 0.1% примерно, няма отношение към нашата икономика. Спадът на лихвите по депозитите ще има ефект само върху 1% от вложителите с най-големи влогове. За останалата част от спестителите това не е някакъв мотивиращ фактор да търсят алтернатива за спестяванията си, поради факта, че те са прекалено малки за инвестиция или за носене на някакъв доход.
Според последните отчети на БНБ (доколкото може да им се вярва след случая с КТБ) банките имат доста голям свободен паричен ресурс, а търсенето на кредити спада. Всички тези пари на депозит се явяват разход за банката и това е причината за намаляването на лихвите по депозитите, а не размера на инфлацията. От друга страна БНБ съвсем официално отказа да предоставя информация за размера и движението на лошите кредити, което няма как да не увеличи несигурността в банковата система. Това тласка банките да вземат превантивно мерки за изпреварващо намаляване на разходите си.
Това според мен са факторите които по-силно ще влияят на лихвите по депозитите.
Колкото до влагането на средствата в недвижими имоти, не мисля, че това ще бъде дългосрочна печеливша стратегия. Причините са следните:

1. Много малко хора имат спестявания, които да са достатъчни за покупка на недвижим имот. Ако говорим за имот извън големите градове, то със сигурност инвестицията ще е губеща дългосрочно. В големите градове един имот струва минимум 30 000 EUR. Колко хора мислите че имат такива спестявания?
2. Цената на недвижимите имоти е нещо доста променливо през годините. Когато говорим за спестявания, хората би трябвало да търсят сигурност и по-ниска доходност, а не по-висока печалба при по-висок риск. Това е характерно за инвестициите, а не за спестяванията. Печелившите бизнес стратегии в несигурен и рисков пазар са краткосрочни, а покупката на недвижим имот не е краткосрочна инвестиция.
3. Когато говорим за спестявания, говорим и за ликвидност. В този смисъл ако парите на хората са на влог в банката, те могат спокойно да ги изтеглят в рамките на 1 ден, без големи загуби. Можете ли да кажете същото ако парите са вложени в недвижим имот?

Към днешна дата голяма част от професионалните инвеститори търпят загуби от част от инвестициите си в Швейцария например, или в германски ценни книжа, които са с отрицателна доходност. Разбира се това е загуба само върху част от портфейла на съответния инвеститор, но гражданите със спестявания нямат възможност да формират портфейл от инвестиции от техните спестявания. Те не са професионалисти. С други думи съвети към хора със спестявания в банка да „диференцират портфейла” си за по-голяма сигурност са меко казано нелепи, макар това да е основно правило при инвестирането. Просто размера на спестяванията им е прекалено малък за такъв начин на управление.
Печелившата стратегия в момента е една – „не се занимавай с това от което не разбираш” и „Инвестирай само в това с което се занимаваш и разбираш”. Това е ако говорим за инвестиция. В противен случай по-добре парите да стоят в банка.
Аз лично имам и едно златно правило за инвестирането, което споделям при всяка консултация свързана с инвестиция – Инвестираш само в проекти, при които приходите са от чужбина и в никакъв случай в проекти които планират приходи от потреблението в България!

Банките имат ли обща стратегия как да се справят със ситуацията и пак ли ще си го изкарат на клиентите  с цел задържане на печалбите си, вдигайки таксите?

Банките винаги имат стратегия и за тези стратегии винаги плащат клиентите. Това е в сърцевината на тази система. Преди време описах и предупредих кредитоискателите да заложат в очакванията си вдигане на таксите от страна на банките. След законодателните промени, които ограничиха възможността на банките да вдигат едностранно лихвите, те вече могат да влияят на печалбата си единствено чрез таксите които събират. Този сегмент все още не е законово регламентиран. Това се потвърждава и от последните отчети на БНБ. Приходите от такси нарастват, а от лихви намалят. Като цяло и печалбата на банковата система расте, което още веднъж потвърждава тезата ми за изпреварващо действие от страна на банките по отношение на свиване на разходите за лихви по депозити.

Предстоят ли тежки дни за финансовия сектор и какво е поведението днес на стагниращата ни икономика?

Моето мнение е че кризата в банковия сектор тепърва предстои. Няколко западни и добре работещи банки напуснаха България, КТБ бе фалирана, а ПИБ получи държавна помощ за да не се отвори кутията на Пандора. Това е неизбежно. Неясно е само кога ще се случи. Все пак виждаме, че чрез политическа намеса може доста да се влияе на този пазар, което прави икономическите прогнози неточни относно времето на дадено събитие, но не и по отношение на самото събитие. Все пак финансовите правила почиват на основата на математиката.

Вашите прогнози за Бюджет 2016 г. – отново ли ще имаме предпазлива план-сметка на държавата?

Мисля, че да. Гледайки поведението на Министерство на финансите и постоянните предложения за въвеждането на нови данъци, колкото и безумни да са те, извода е само един – търсят се пари за следващия бюджет. Личното ми мнение беше, че онези 16 милиарда които се изтеглиха би трябвало да бъдат достатъчни поне и за 2016, но действията на министерството показват друго. Смятам, че успоредно с търсенето на възможности за нови данъци ще се търсят и нови кредити. Най-вероятния сценарий е емитирането на ДЦК, които да бъдат купени от българските банки с парите на вложителите. Все пак тези пари както казахме са един голям разход за банките и е направо грехота да бездействат и да не носят доходност. Поне от финансова гледна точка е така. Но по-важна се оказва че е политическата гледна точка, а там нещата не са много ясни.

Васил Кендов
ДРАФТИС – кредитни консултанти
www.draftis.com