Асоциациите или политиците – замяната е възможна?
От около 6 месеца съм председател на Асоциацията на Потребителите на банкови и финансови услуги http://www.angrysheep.org . Понеже в момента се правят промени в банковото законодателство, ходя по срещи с комисии в народното събрание, телевизии, пиша статии и прочие. Но не това е важното. Проблемът е, че не виждам светлина в тунела с нашите политици. По-скоро със съществуващата система на взаимоотношения в обществото не виждам изход. А това поражда у мен мисловен процес. Какво е нужно за промяна? Дали изборният кодекс е достатъчен? Не мисля. Вижте до какви изводи стигнах.
Каквато и социална форма на организация да дойде, група хора ще взимат решения от името и за сметка на друга група хора. Въпросът е, взимащите решения и онези които са ги избрали, да имат еднакви интереси. Къде има такива хора? В асоциациите. За момента няма друга по-ефективна форма на сдружаване, която да предполага наличие на: 1. Еднакви интереси и 2. Професионалисти в дадената област.
Ако сравним една нормална асоциация с парламента, ще установим редица съществени разлики.
1. В асоциацията се дебатира по един единствен въпрос, а в парламента по целия спектър, което позволява на асоциациите да развият специалисти, а на парламента – НЕ. Така се гласуват закони за енергетика от лекари и обратно. В нормалния живот вие не бихте викнали доктора да ви прекара ток нали? А и той няма да дойде да го направи. Но в парламента е друго.
2. Асоциациите се съобразяват с финансирането, а парламента – НЕ, което неминуемо увеличава ефективността на асоциациите от положените в дадена посока усилия.
3. Ръководството на асоциациите се избира ежегодно, а на парламента – НЕ
Естествено има хиляди други особености, но при положение, че по тези трите има разминавания, то парламента и политиците ги пиша изчезващ вид. Въпрос на време. И веднага се аргументирам.
В момента богатството във всяка държава се преразпределя от законите и институциите (в икономиката богатство не е единствено злато и огърлици. Богатство са средствата на производство, правата, ресурсите, собствеността, а също и… злато и огърлици). В тази връзка основния принцип за конкуренция е нарушен, защото депутатите не са нито най-умните, нито най-силните, но представляват останалите и разпределят благата и богатствата (като изключим Бате Бойко и бившия депутат Слави Бинев, за които се знае, че всеки един от тях е най-силния)
В исторически план преразпределянето на богатствата е ставало винаги с революции – Френска буржоазна революция, Октомврийската, Робството, Ренесанса… От друга страна не са имали ядрено оръжие и са си позволявали войни и регионални конфликтчета. Сега говорим за Оранжеви революции, Нелсон Мандела и Ганди. Все мирни революции. Пък и хората в днешно време не им е до война, но пък и не им се трае вече. Насилим ли нещата могат да си променят нагласите и да им е все тая. Следователно взимам за меродавни изказванията на един участник в икономическия форум в Давос който каза „-В момента реално сме се събрали да търсим новия социален строй, защото институциите и капитализма вече не работят”. Когато го чух си помислих „-Баси, как са се сетили ?!? Тук в БГ и ЕС всичко е прекрасно.”
Та този нов строй, било той по мирен или немирен път, ще промени разпределението на благата. Ако това стане в полза на хората които полагат усилия и имат идеи и визия – супер, ще изкара 50 години поне. Ако ли не – след 5 години проба за промяна по „немирен начин”. При всички случаи обаче ще са нужни хора, които да осъществят промяната.
Гледам сега партиите. Безспорно е че всички се радваме на подхода на Светльо Витков, без да осъзнаваме, че това е началото на промяната. Той издигна кандидат за Евро-парламента чрез гласуване във ФБ. Направи клипчета с представянето на всеки и хората гласуваха. И то хората които ползват интернет и по принцип не гласуват. Ами ето я промяната. Даже и реформаторския блок вече имат „гражданска квота”. Защо трябва да има „негражданска квота” и като е негражданска значи ли че е селска не знам, но… и това е някакъв знак.
Искам също да обърна внимание, че за депутатите в момента нищо не се знае. Кога и какво училище са завършили, защо са влезли в политиката, какво са направили преди това… Все неща които аз лично питам на интервюта, за да си избера служители. Вие знаете ли нещо за депутата от Вашия избирателен район? А можете ли да разберете нещо за него ако Ви интересува? Бихте ли го наели за служител?
При асоциациите е различно. Там няма как да станеш председател ако не си в час с материята и ако не си направил нещо по въпроса. И най-важното, времето в което си работил за постигането на целта на асоциацията е години, а политиците работят активно 5-6 месеца преди избори. Е съгласете се, че няма как за 5-6 месеца да на направиш толкова важен извод за един човек, от който реално ще зависи бъдещето на децата ти.
Така че часовника тиктака. Всички го усещаме. Просто се чудим все още за алтернативата. Алтернативата е сдружаване. Така поне изборът ни ще е лично наш. За пример могат да послужат адвокатите. Имат си сдружение, а също и минимални цени за хонорари. Преди седмица даже ги увеличиха.
И аз искам така! А Вие?
Васил Кендов
„Виден” общественик
Още интересно
