От известно време слушам за идея да се преподават лични финанси в училище. На пръв поглед страхотна идея, но както пътя към ада е постлан с добри намерения, така и тази идея. Защо НЕ МОЖЕ и НЕ ТРЯБВА да се осъществи това.
1. Подрастващите нямат бюджет, с който да работят и да се учат. За месечен бюджет от 200 лева да учиш финанси… не ми се струва разумно и ефективно.
2. Дори когато завършат, бюджета на повечето няма да нахвърля 1000 лева. При положение че 50% от него ще отиват за храна, то да учим 200 000 деца, как да разходват ефективнo останалите 500 ми изглежда…неефективно. Голяма инвестиция с незадоволителен краен ефект. както казвам за инвестициите “-Помислете ако Вие трябваше да плащате директно за това, бихте ли дали пари за такова образование извън класните стаи?” “А познавате ли някой който дава пари за това?”
3. Това което децата учат в момента ще влезе в употреба след 10 години и би трябвало да им служи до края на живота. В този ред на мисли, Вие вярвате ли, че финансовата система (а може би и социалната) ще бъдат такива дори след 5 години?
На мен ми трябваше доста време да спра да вярвам в нещата, които ме учиха в университета. И когато спрях – нещата потръгнаха. Не казвам, че не е бил полезен университета. Той е като хапчетата – помагат за едно, а вредят на друго. В моя случай положението беше много тежко. Не стига, че учих и бях отличник, ами и вярвах в това което ме учат. Сега трябва да гледам как Румен Гечев се излага с някакви-ни’кви законови промени в банковия сектор, които няма да доведат до нищо – http://kendov.com/?p=458
Ето ви и пример с който се сблъсквате всеки ден – „Пазара се движи от търсенето и предлагането” – ТОТАЛНО НЕ Е ВЕРНО. Кой търсеше декодери за телевизори преди спирането на аналоговия сигнал? Декодери имаше и тогава. Имаше и цифров сигнал. Защо никой не ги търсеше? ЗАЩОТО НЯМАШЕ ЗАКОН!!! Обявявам крайна дата за спиране на аналоговия сигнал и декодерите по магазините свършват за час. Айде тогава си структурирайте бизнеса така, че да Ви купуват декодерите без да има крайна дата за спиране на аналоговия сигнал.
Друг пример искате ли?
Банката Ви дава пари срещу ипотека на имота. Да ама не. Ако не си изплатите заема по някаква причина, банката ПЪРВО ще Ви запорира заплатата, после банковата сметка, после ще възбрани всичките Ви имоти и чак най-накрая ще Ви продаде ипотекирания апартамент.
А това никой няма да го преподаде на децата Ви.
4. Бас държа, че поне няколко банки ще финансират тази проява. Със сигурност ще осигурят и „специалисти, които да Ви обясняват, че парите са най-защитени в банката, а кредита трябва да се тегли по-рано за да можете да имате по-дълъг срок и по-ниска вноска. Но тези хора няма да Ви кажат как са дали кредит на братовчед Ви с вноска възлизаща на до 80% от дохода му, а после са му вдигнали лихвата и вноската е станала 110% от дохода.
5. Личните финанси са изключително податливи на законодателни промени, които няма как да предвидите. Дали депозиралите пари в Кипър бяха предвидили че ще им национализират средствата? И ако си мислите, че това е единствен случай в историята – уверявам Ви че не е. Ама ако искате да знаете кога, защо и как се е правило преди ще Ви взема пари за тази лекция.
6. Няма подготвени специалисти, които да дадат дори съвременни познания по лични финанси. Колко от Вас са чували за BITCOIN? А колко от Вас са ги ползвали? А за Litecoin да сте чували и ползвали? Защото се твърди, че това било валутата на бъдещето. Към момента 1 bitcoin e около 550 USD. Преди 5 години даваха 100 bitcoin-a за 25 USD. Как ли ще бъде след 10 години, когато децата Ви ще се разплащат с тях? Кога ли ще научат за тях и от кого?
7. Една поучителната случка. Днес стоях и четях един блог, в който видимо се тиражира идеята за обучение по лични финанси. Мотото на блога беше „хората, патите и…” Това било блог за „лични финанси”. Няма да коментирам какво четох там, но големия ми син, който е първолак, гледал през рамото ми и четял с мен. По едно време го чувам да казва „-Хората, парите и трите точки”
Ей това им говорят финансите на малките. А сина ми има портфейл с 650 лева към момента. Събира ги без да го забележа – от баба си, от стотинки които изпаднат от джоба ми, от някой лев който му дам, ако помогне нещо по двора на вилата. И не си мислете, че само ги събира. Плати си курса по ски с тях, купи си външен хард диск сам за него си, за да си записва игрите и филмите там… изобщо упражнява се човека, но се и учи кое си заслужава и кое не. Научил се е, че ако трябва да плаща със собствени пари за нещо, то може да мине и без него в случая.
В резюме – ако учим децата на отношение към парите –ОК, ама като знам как Мин. на Образованието образова… Опазил ни господ от училищни лични финанси. А като знам кой ще ги преподава…
В тази връзка да си призная в момента готвя нещо като „Урок за парите” на децата от класа на моя син. Не е лесно и доста го мисля. Но това е един урок, изнесен (или по-точно още неизнесен) от мен, който се предполага, че поназнайвам нещо от лични финанси и мога да подкрепя казаното с ежедневни реални примери.
С други думи съм много за вкарване на някакво „социално” образование в училище, но чак пък лични финанси като част от учебния план… И в тази ли област ще създаваме стандарт за поведение? НЯМА ДА ГО БЪДЕ ДА ЗНАЕТЕ! Пазете си децата и си ги учете Вие. По-добре от Вас да се научат на отношение към парите, отколкото от МОН (министерство на образованието и науката)
Васил Кендов
Драфтис – Кредитни консултанти
www.draftis.com
