Гибралтар – плати ми за да ми платиш

Гибралтар – плати ми за да ми платиш

Ако не сте били в Гибралтар, да знаете, че нямате никаква работа там. Ама никаква. Няма значение какво ви обясняват туристическите агенции и рекламните брошури. За да се насладите на гледка, ще ви се скъсат нервите и ще се учудите колко ще ви струва.
Веднага обяснявам защо.

Грешка Първа – отидохме с кола

Понеже не сме привърженици на груповия туризъм в който всичко е фиксирано и „уредено”, включително какво да чувствате и мислите, ние организираме екскурзиите си сами. Някак си не ни харесва да го играем овце с овчар, който ни побутва в определена посока. Обичаме свободата. Отиваме когато решим, тръгваме си когато решим и гледаме каквото решим. Естествено си плащме си за това удоволствие стига да можем. Защото в Гибралтар не можем.

Оказа се, че за да пресечем границата с Гибралтар е нужно да платим допълнителни 30 EUR за кола под наем. ОК, нямам проблем, както казахме плащаме си. Това обаче се оказа грешка. Трябваше да я оставим на паркинг преди да пресечем границата. Самия Гибралтар представлява една скала (нещо като пловдивско тепе) с прилежащо пристанище. Естествено уличките се оказаха толкова тесни и криви, че GPS-а повече пречеше отколкото помагаше. Просто не можеше да засече на коя точно улица сме, толкова бяха малки и тесни.
в помощ на шофьорите имаше и табели. Табели за всичко. Когато нямаше табели имаше надписи. Нали знаете че в UK табелите са с текст? Например на знака „Път с предимство” е изписано „Give way”. Аз през живота си толкова табели и знаци не бях виждал. Само не разбрах как се очаква да ги видиш, прочетеш и осмислиш докато караш. А там трафик дал господ. На тези 7 квадратни километра барабар с тепето живеят 30 000 човека. Първоначално се чудих какво дирят там, но после попрочетох. Гибралтар е офшорка и приходите им идват от онлайн казина, „финансови услуги” (разбирайте пране на пари и избягване на данъчно облагане) както и туризъм. Туризъм от заблудени турсити, отишли да видят “the rock” и живеещите там 3 двойки макаци. Може би най-известните макаци в света. Известни с това, че ги рекламира не кой да е английската корона. Все пак са английски макаци, а не някакви си шибеци в Азия  Африка или зоологическата градина.

Летището на Гибралтар. На снимката се вижда КПП-то. При влизане в Гибралтар с кола, пресичаш пистата. Явно единственото решение за тази малка територия.

Добре е да знаете, че ако влезете в автомобилния поток, няма къде да отбиете и спрете, просто защото уличките са тесни. Остава да разчитате на паркинг.

Следкато GPS-а ни заведе почти до върха, там видяхме какво? – Табелаааа. Табела на която пише, че не може да влизаме с колата, защото това е национален парк. Ама не може и пеша да минем, защото парка (разбирайте скалата) се ремонтирал и достъпа бил забранен. Трябвало да се върнем и влезем през друг път. Питайте ме как се обръща на тази уличка.

На връщане от забранената зона забелязваме въжета и кабинков лифт. Казваме си – „това е мястото и начина”.

Паркингът
Отдолу паркинг като слънце и ние естествено спираме. Идва случаен паркиращ човек и но казва на чист английски, че не можем да паркираме там, имало табелка.
Чета аз табелката и разбирам, че паркинга към лифтовете е с оранжеви, бели и сини места. Оранжевите са за местните (90%), белите са безплатни за всички но винаги заети (около 5%) и сините са платени. Говорим за малък паркинг. Платените са около 15 броя общо. Чакаме да се освободи някое и спираме. Огледжаме се и веднага забелязваме следващата табела, указваща машината за плащане. Представлява ръчичка пускаща монета. До тук добре, но машината не работи. Има указания, с които да си свалим приложение с което се плаща, и инструкция как да сложим билета за платената такса на видимо място на таблото на колата, иначе ще бъдем заключени. Имало човек, който минава и оглежда колите.
Отново изпадам в шок. Как по дяволите да разпечатам бележка, като машината не работи, а на телефона нямам принтер?!? Решавам, че е като в Словения на езерото Блед. Нямаш възможност да плащаш в брой, а само с приложение, което преди това трябва да инсталираш.
Започвам да се притеснявам, защото GPS-а вече ми е изсмукал батерията на телефона, а интернета там все едно го носят с кофи от Испания – толкова е бърз. Опитвам се да инсталирам приложението като “guest”без много регистрации, ноооо не става. Има го като опция, но не работи. Тръгвам на пълна регистрация, но батерията на телефона каза „КРАЙ” и единствената опция остана телефона на адв. Кендова. Предлагам да видим все пак на касата на лифта за някакво решение с плащането на таксата за паркинга пък и да преценим за колко време да си купим престой.
Да де ама на касата две паралелки с 12-14 годишни ученици. Не можеш да стигнеш до касата. Виждаш само цената на билетите – 18 паунда на човек. Паунди нямаме, но кредитни карти имаме. Ще плащаме с тях. Оставям благоверната да чака инсталацията на приложението и решавам да отида до тоалетната. Там обаче вече искат паунди. 1.5 паунда иначе вратата на тоалетната не се отваря.
Върнах се на опашката за лифта, прегърнах жена си и нежно и прошепнах в ухото „Любов, видях едно много хубаво ресторантче на плажа в испанската част, преди границата. Имам чувството, че правят страхотна паеля.”

30 минути по-късно бяхме в ресторанта и гледахме морето.
„- За какво мислиш?” – пита ме адв. Кендова.
„- Яд ме е.”
„ – Че не се качихме на скалата и не видяхме макаците ли?”
‘ – Не, Любов. Яд ме е, че нямах спрей да напиша на паркинга „КУР” преди да си тръгнем.”

Паелята беше фантастична и преживяването също. Много отрезвяващо за бъдещите ни пътувания. Не стига че сме наели кола и пътуваме от Малага, не стига че плащаме за пресичане на граница и искаме да си оставим парите по забележителностите, ами ще ни правят и на макаци! Ами виждал съм и макаци и скали, и оръдия, и гледки. И пак ще виждам, ама не в Гибралтар.
Между другото да знаете, че в двореца Алхамбра в Гранада паркинга се таксува на минута, а билетите за достъп са 5 вида с 5 цени за всяка забележителност в комплекса. Ако се разелиш с 50 EUR на човек, ще имаш и екскурзовод. Но това е друга история. Явно преди да отидеш някъде ще трябва предварително да се чете доста, което малко или много обесмисля ходенето там, но това е масовия туризъм в днешни дни. Еволюирал е до разходка на хора с манталитет на овце по места, които кураторите са решили, че ще видиш, по начина по който са решили, че ще ги видиш!
„Ми мирси!”, както се казва. Аз пък вече ще чета и ще избирам по-правилно къде да отида и за какво да си дам парите.

Запомнете – в Гибралтар работа нямате, а паелята в ресторантчето на плажа до пристанището е супер.

Малко факти за Гибралтар
Гибралтар (на английски: Gibraltar [Джибро̀лтър]) е задморска територия и град на Великобритания в най-южната част на Пиренейския полуостров.
До 2020 г. Гибралтар е член на Европейския съюз чрез членството на Великобритания.