skip to Main Content
Коледна кампания „Възроди твоето село” или как се случват нещата

Коледна кампания „Възроди твоето село” или как се случват нещата

Споделете ако Ви е било полезно
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  

Коледна кампания „Възроди твоето село” или как се случват нещата

Всеки има скъпи спомени от село. Едни са играли на реката, други са се ровили в сламените бали, трети все още помят гозбите на баба и историите около печката на дърва. Празниците на село пък си бяха направо детски рай. Съберат се братовчедите, направите си скривалище, качите се на тавана и фантазирате за далечни страни и бъдещи случки.
Сега всички вече сме пораснали, но селата са все още там. Стоят на кръстопътя и устояват на безвремието доколкото могат.

Тази пролет моите двама хубавци ми заявиха, че не искат на село, защото няма wifi. Направил съм им детска стая с кино в нея, направил съм им джакузи в двора, имат къща на дърво, тенис маса но хората искат wifi. Друго си е да седнеш в къщата на дървото и да гледаш клипчета в YouTube. Няма да си кривя душата, ползват всички тези екстри, но някак си без wifi не е същото. Няма я основната тема на разговори.
С мъка на сърце трябва да призная, че дигитализацията е част от нашето ежедневие и ще става все по-голяма част. По-добре да подготвим децата за този бъдещ момент по правилния начин. Нека поне редуват тенис на маса с Minecraft. После малко на разузнаване в изоставените къщи из селото и малко YouTube. Дори ученето вече става през сайта Ucha.se. Няма как, по-интересно е.
E да ама като няма wifi…?

По едно време двамата хубостници започнаха редовно да ходят на центъра. Няма слънче, няма дъжд. Ходенето на центъра стана основно занимание. Реших да видя какво толкова има на този център и какво да видя…? Хванали wifi на кръчмата и седнали там отстрани. Това добре, но нали се сещате в каква среда са? Какво виждат и чуват само можем да предположим.
Не ми хареса така. А отсреща се извисява читалището. Голямо и пусто. С отворени врати, през които минават само работниците ремонтиращи покрива. Помислих си „Това е мястото”. „Ако ги вкарам вътре ще е супер, пък после ще видим.”

Говорих с библиотекарката и тя хареса идеята. Отвори стаята на пенсионерския клуб и каза „Ето тук”. А бабите там наистина поддържат. Една хубава маса, кафе машина в ъгъла… както си трябва. Разбрахме се и се прибрах в София. Събрах старите компютри от офисите и ги занесох на компютърното сервизче под моя офис. Те като разбраха за какво са, ги реновираха безплатно. Но все още ми липсваха 2 монитора и един компютър. Не знам защо, но исках да са 4 компютъра. Все пак голяма част от порасналите момчета сме били геймъри. Знаем какво е игра в мрежа и никой не иска да стои отстрани и да гледа. Трябват си компютри за една прилична „мрежичка”.

Писах във ФБ че имам нужда от още 2 монитора и 1 компютър и получих съобщение от човек който все още не съм виждал. Работи в StangaOne, а те си сменяли компютрите в момента. „Заповядайте, да вземете техниката”, казва. Но това били 47 монитора и 16 компютъра. „Ама какво да ги правя” – питам аз. „Ами питайте в съседното село, само моля Ви вземете ги всичките, че пречат и ще ги даваме за рециклиране.” А мониторите хубави, компютрите също. Звъня в сервизчето под моя офис и питам какво да ги правим. Ще помагат ли с други села ако се наложи. Момчетата се зарадваха (Itech е сервиза) и обещаха заедно да ги инсталираме по селата. Друг приятел даде магазин, в който да ги държим временно и се почна. Едно село, второ село, трето село, голям шлем (голям шлем казваме когато успеем за един ден да инсталираме компютри в три села).
Към днешна дата сме направили зали в читалищата на 15 села. Тук можете да видите някои от тях (не сме качили последните) http://www.zaselata.org/c/izplneni-proekti

Наложи се да регистрираме и фондация. Кръстихме я „Възраждане на българските села.” Случайно стана. Просто групата ни в интернет където се организирахме се казваше така – „Да възродим българските села”. Вече бяхме 8 човека активисти и така я учредихме. Направихме го най-вече защото много фирми искаха документ за дарението. Все пак от счетоводна гледна точка са си прави. Трябваше да си отчислят накак си активите. Особено ако са голяма фирма.
И си работихме така докато не ми писа един приятел – Дамян Дамянов от Юникомс. Даде идеята да осигури достъп до сайта www.Ucha.se за всяко село. Свърза ме със собственика на сайта и нещата се получиха. Дариха ни достъпи за всяка зала която направим.

Оказа се, че местните училища само това и чакаха. И те се чудили как да накарат децата да влизат в библиотеките. Сега вече ги водят 2 пъти седмично в библиотеката вместо занималня. Карат си там уроците по „Компютри и технологии” и се подготвят с www.Ucha.se
Но най-готини са бабите и дядовците. И те се активизираха. Писаха ни доброволци и започнаха да правят курсове по компютърна грамотност за възрастни в дарените зали.


Какво нещо се оказа информацията? Няма малки, няма големи. Всеки иска връзка с широкия свят. Кой иска да ровичка в нета, кой иска да си говори с децата в чужбина… Не сме предполагали, че едни нищо и никакви компютри ще сплотят така хората и ще превърнат читалищата в място за социални контакти и прекарване на свбодното време.

А всичко това ни амбицира. Разработихме онлайн обучения по компютърна грамотност, готвим такива и по видео обработка за децата, предвидили сме специални курсове за библиотекарите… изобщо мечтаем си за едно по-приветливо и уредено българско село. Село в което баби и деца имат общи теми, а хората обичат за се завръщат.

Така започнахме и кампанията „Възроди твоето село”. Насочихме я към българите в чужбина. Поне към тази част от тях, която има топли спомени от ваканциите на село. Поставихме си за задача да поддържаме духа на тези местенца. Ще им помогнем да си направят интернет сайт, да споделят информацията за всичко интересно, което се случва, да припознаят отново читалището като пазител на спомена и носител на новото. И за спорт сме помислили и за туризъм, но повече от всичко имаме нужда от желание. Желание да се запази и обнови.
А във века на информацията, тя трябва да е достъпна.

Затова тръгнахме от заличките. И май успяваме.
Какво и как правим описваме във ФБ станицата ни – Да Възродим българските села.
Ако все пак решите да включите вашето село и да ускорите процеса на възраждането му, можете да го направите тук http://www.zaselata.org/a/vzrodi-tvoeto-selo
Така няма да чакаме да ни дарят компютри, а ще ги осигуряваме веднага.

Васил Кендов
финансист ентусиаст

 

 


Споделете ако Ви е било полезно
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

Back To Top