skip to Main Content
Menu

Банките са единствените сигурни печеливши от еврофондовете. Земеделските производители носят риска докато могат

Споделете ако Ви е било полезно
  • 11
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
    11
    Shares

eurofondБанките са единствените сигурни печеливши от еврофондовете. Земеделските производители носят риска докато могат

Преди 2 дни прекарах уникално добре с приятели на село. Те са земеделски производители и ползват еврофондове. То в днешно време да си земеделец и да не ползваш европейско финансиране си е направо невъзможно. Просто няма да си конкурентен.
Като всеки самоуважаващ себе си консултант и аз съм имал взимане даване с европейско финансиране, но останах потресен за колко малко хора е полезно реално и какъв огромен риск поемат земеделските производители, без изобщо да подозират.
Да се върнем на схемата. Купува си моя приятел трактор по европейска програма. Естествено тегли кредит за самоучаститето. Нивата е изорана много по-добре, добивът се е вдигнал, европейското финансиране е дало резултат и той е щастлив и доволен. Дори финансово нещата изглеждат наред. Едно изораване му е струвало 24 000 лева до момента, а сега със заплатата и нафтата му е излезло около 5 000 лева. Разликата естествено е съществена. Проблемът от финансова гледна точка е, че на него пак му е излезло 24 000 лева, защото банковият кредит си е взел своето. Месечните вноски са реално разликата между 24 000 и 5 000 хиляди, които той е платил. Тези 24 000 лева вместо да ги даде на друг за изораване, той ги е инвестирал в трактора под формата на месечни вноски по кредит, а тракторът ще си остане негов след 5 години.

kami_1

Дотук всичко изглежда нормално. Вместо да плащаме „наем”, даваме парите за актив – трактор, който ще си остане наш. Верно, малко амортизиран за 5 години, но все пак ще има доста остатъчен ресурс и няма да сме зависими от други хора. Безспорна полза за всеки бизнес. Да не си зависим от доставчици си е направо дар божи.

По правилата на финансите обаче, от неговата „фирма” продължават да излизат 24 000 лева на година за оран и той няма да се види в пари, докато не изплати трактора напълно. Тоест неговата печалба е програмирана за след 5 години. А рискът? Рискът през тези 5 години кой го носи?

Какъв риск ли? Ами какъвто се сетите – градушки, наводнения, марокански скакалци, засушаване, пожари, слани, вредители… каквото се сетите. Рискове дал господ. И преди да ми споменете нещо за застраховане, знайте че поназнайвам разни неща за застраховането. Приемете, че застраховките работа няма да му свършат. Евентуално ще компенсират част от щетите, но да не забравяме, че банката е първа. А където има банка, има и риск.

Рискът си е сериозен. И той идва най-вече от разликата във времето по което ти получаваш „бонуса” от използването на европейско финансиране (в нашия случай след 5 години) и ежемесечните плащания, които трябва да правиш в рамките на 5 години. И поради някаква причина (причини като горните колкото искате) пропуснете 3 вноски, влизате в една законодателна система, която няма  пощада. Писана е изцяло в полза на банките. Ясно е какво следва. Описвал съм го многократно. От друга страна договорът на земеделците с държавен фонд земеделие не е като банковия. Плащанията от този фонд не са гарантирани по същия начин към земеделците, така както банката е гарантирана за месечните си вноски.

И какво се получава:
1. Ако пропуснеш 3 плащания, влизаш в една „законодателна месомелачка”
2. Ако фонда не ти направи някое от плащанията – влизаш в „законодателна месомелачка”
3. Ако годината е лоша – влизаш в „законодателна месомелачка”
4. Взимаш си печалбата след 5 години, а носиш риска ежемесечно
5. Ако не ползваш европейско финансиране, не си конкурентен

Draftis

И ако горните заключения ви звучат зле, то последната точка 5 е най-съществената. За да бъдете конкурентни, вие трябва да се включите в някакво следващо европейско финансиране, след тези 5 години в които сте си изплатили техниката.
А през това време банката чака. Рано или късно къметът свършва. А банката е обезпечена както със залог и ипотека, така и законодателно. Ако обезпечението не стигне има право да посегне и на друго ваше имущество. А вие си носете риска и се кръстете фонда да плаща щото… лошо. А и той да плаща се кръстете за климатичните условия щото… още по-лошо.

Понеже казват, че съм черноглед, искам да ви успокоя. Напослдък срещам и фирми, които нямат нужда от банков кредит при финансирането на европроектите. Друг е въпросът какви са тези фирми и защо нямат такава нужда. Пожелавам на всички земеделци да нямат нужда от банково финансиране.
До тогава… рискът си е риск, а застрхователят не го иска.

„Уф-ф-ф-ф, ние малко се пазим от такива застраховки” – цитирам служител в застрахователна компания.

Васил Кендов
www.draftis.com  ДРАФТИС – кредитни консултанти


Споделете ако Ви е било полезно
  • 11
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
    11
    Shares

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

Back To Top
Search