Плоския данък или защо малките фирми и държавата фалират, а корпорациите забогатяват
Плосък данък 10%. Едно от нововъведенията на тройната коалиция, които остана и при ГЕРБ и при БСП. Какво представлява и защо трябва да ни интересува?
Най-общо казано ако декларирате доход или печалба Ви взимат 10% от него. Срещу това Ви се предоставя образование, инфраструктура, държавна администрация. Естествено от него се плащат и държавните поръчки, както и заплатите на депутатите, но това последното можем да го преглътнем, защото поне институциите работят и пътищата са в добро състояние.
Но както всички и аз се уморявам от сарказъм. Затова ще Ви предложа моята гледна точка за вредата от този данък.
Предпоставки
1. В България нямаме пазарна икономика и пазара се създава и регулира законодателно.
Няколко примера за да ме разберете по-добре
Пример 1 – ЦИФРОВИЗАЦИЯТА. В рекламата казваха, че е единственото ясно нещо в България. Ефирен цифров сигнал имаше отдавна, но никой не купуваше декодери. Дори да бяха с ниски цени, супер качествени, а персонала на дистрибуторите и производителите най-добрите възможни, пак никой не ги купуваше. Ще рече 0 печалба.
Вкарваме закона и казваме от дата Х, спираме аналоговата телевизия и… продажба на стотици хиляди декодери за седмица. На какво се дължи това? Не сте променяли цената, рекламната стратегия, качеството, персонала… Дали това е заслуга на фирмата дистрибутор? Не мисля че има нещо общо с фирмата, но от друга страна печалбата на производителите и дистрибуторите нараства многократно. Трябва ли тогава, след като цялото общество плаща за тези декодери по принуда, да се изземва по-голяма част от печалбата на фирмата?
Пример 2 – КАСОВИ АПАРАТИ И ВРЪЗКА С НАП. От 2007 година насам, 2 пъти се сменяха касовите апарати със закон. Първия път за да станат с фискална памет, а втория за да се свържат с НАП. Отново чрез закон
Това със законите го има и в ЕС, а и по целия свят. Да се създава пазар и печалба за определени фирми и сектори със специален закон. Помните кризата с яйцата по миналия Великден. Беше породена от смяна в евро-изискванията за клетките на кокошките. Ако се увеличат с 20см., кокошките ще са по-щастливи. Най-големия производител на яйца е Полша. За малкия фермер това значи подмяна на цялото оборудване, нови кредити, нови разходи. А за производителите на клетки и за банките, това е допълнителна печалба, която не е породена от пазарен механизъм.
В този ред на мисли, основната ми теза е, че пазара все ПО-МАЛКО се поражда и движи от търсене и предлагане, и все повече от закони и регулации.
2. Законите в БГ са лобистки и обслужват определени интереси. Не мисля тук да се спирам подробно, но като пример мога да посоча банките. Тук законодателството е изцяло в тяхна полза, но те плащат същия данък 10%, който плащат и техните клиенти с чувствително по-ниска законова защита. Не забравяйте, че в нормалната среда на функциониране на банките (ЕС) има финансов омбудсман и закон за фалит на физическите лица. У нас си нямаме.
В този случай ако печалбата ти е защитена от закона за сметка на някой друг, не би ли трябвало да плащаш по-висок % данък?
3. Данъкът като механизъм на регулация. Една от основните функции на данъка е да регулира пазара. Ако фирма с печалба 50 000 на година плаща 5 000 данък, то тази с печалба 1 000 000 ще плати 100 000 лева. В началото на следващата година малката фирма ще може да реинвестира едва 45 000 лева и да печели от тази си инвестиция, а втората фирма би реинвестирала 900 000 лева и би печелила от тях. С годините това прогресира и големите стават все по-големи, а малките се борят все по-трудно с големите и стават зависими от тях.
Защо се въведе плоския единната ставка от 10%?
„Тя увеличава конкурентноспособността на икономиката, ще способства за изсветляване на сивия сектор, ориентирана е и към външните инвеститори, би довела до повече работни места, повече доходи, повече пари за социални дейности, подчерта Димитров
Тъй като при въвеждане на единна ставка няма необлагаем минимум, министърът поясни, че държавата ще се ангажира мярката да не ощети хората с ниски доходи като направи съответна корекция на заплатите в държавния сектор.”
Така ни казаха от управляващата коалиция тогава. Даже и бившия премиер Орешарски, който тогава беше фин. Министър направи редица лобистки изказвания.
И понеже данъка се въведе от 01.01.2008, нека видим как това се отрази на Преките чуждестранни инвестиции
източник investor.bg
Защо ли тези прословути чуждестранни инвестиции взеха че се свиха?
Отговорът е един – Защото това с данъка е изолирана мярка и се обезсмисля от негативната бизнес среда. За това си отидоха Юнионабанк, Кредиагрикол, Интерамерикан… все големи компании от държави с прогресивен данък. Но нека видим къде реално се ползва плоския данък.
към 2007-ма година
Странно нали? Да работиш добре в държава с прогресивен данък, а да бягаш от държава с плосък данък.
Изобщо мита за плоския данък бе разбит за по-малко от 7 години.
1. Инвеститорите го предпочитали, но се изнасят
2. Ще увеличи приходите в бюджета, но все няма пари
3. Ще се намали сивата икономика, но в момента точно тя е в разцвет и крепи много семейства
По принцип плоския данък не е нещо лошо. Но само по принцип. И по точно ако са налице принципните предпоставки които посочих в началото.
1. Наличие на пазарна икономика
3. Наличие на балансирани закони
4. Наличие на допълнителни стимули за реинвестиране на печалбите.
Вярно е, че ако останат повече пари в бизнеса, те ще бъдат по-добре преразпределени отколкото ако са в бюджета, но това е само ако имаме нормална бизнес среда. Като в Естония например. При положение, че инвеститорите бягат от България и изнасят печалбите си, е меко казано глупаво да се поддържа плосък данък.
И за финал, ако все пак сте намерили резон в това което съм написал, не забравяйте, че 10%-ния данък беше въведен от тройната коалиция (БСП, ДПС, НДСВ – голяма част от които в момента са при реформаторите), беше поддържан от ГЕРБ и запазен от последното правителство. В тази връзка е хубаво да си мислим, че гласуваме за различни хора с различни идеи, но…
Васил Кендов
П.П. Днес спечелихме поредното дело срещу Пощенска банка. Реших също така да споделям опита си с банките
На посочения линк ще намерите коментар за жилищните им кредити и къде да внимавате
Comments (14)
Мисля, че тук неправилно свързваш отлива на капитали с въвеждането на плоския данък.
А ето ти гледна точка от долу-нагоре (копирам стар мой пост и не всичко е актуално):
Прогресивният данък на пръв поглед изглежда много социален (по-богатият плаща по-голям процент от доходите си като данък, а бедният – по-малък или не плаща нищо). И е логично точно БСП – лява партия да иска връщането му. Сигурно в държави като Германия, Франция, Дания, Швеция, Швейцария, половината бяла Европа, този данък е добър и работи. Уж затова БСП се опитва да го наложи и в България – социална мярка.
Да, но само на пръв поглед.
Публична тайна е как банките отпускаха заеми преди Дянковата криза. Никой не вземаше насериозно официалната справка за работната заплата. Доходите се съобщаваха с неофициална хартийка съдържаща реалните цифри. Въз основа на тях банките отпускаха заеми с месечна вноска равна или по-висока от брутният доход върху който кредитополучателя внася осигурителни вноски и плаща данъци. Банковите служители ли бяха малоумни или просто включваха в сметките “сивите” доходи на да кажем 60% от работещите българи. Отговорът е ясен нали.
Плоският данък, който е дясна мярка беше въведен от същата БСП през 2008г.(може би под влиянието на тогавашния финансов министър и днешен министър-председател Пламен Орешарски) и реализира две основни цели:
1. Да повиши събираемостта на ДОД – укриването вече не е толкова изгодно – приходите от ДОД растат ежегодно;
и
2. Колкото и странно да звучи – да вкара малко социална справедливост – изрядните, деклариращи пълния размер на доходите си са по-малко ощетени от неизрядните, укриващи доходите си. Намалява данъчната тежест върху “добрите” платци. Помним, че тогава ниските заплати бяха повишени точно с цел компенсиране загубите от наложения данък. Да не говорим, че единствено минималната работна заплата е нараснала с 55% за петте години плосък данък. (Далеч съм от мисълта, че Минималната заплата в България е достатъчно висока, но не това е темата сега). – Поне за мен плащането на данък върху 340лв. е далеч по-добро от изцяло неплащането на данък.
Каква предпоставка би имало за премахването на плоския данък и заменянето му отново с прогресивен. Той да е изиграл ролята си и всички български данъкоплатци да плащат данъци и да се осигуряват на реалните си доходи. Нещо повече – българинът да вижда песпектива в социалното и обществено осигуряване и да се надява високите му вноски и данъци да му донесат спокойствие за бъдещето. Едва ли някой вярва, че Дядо Коледа наистина съществува…
Каква е целта? Само една – БСП да отбележи едно изпълнено обещание.
Само че, това както винаги през последните 24 години е за сметка на “добрите”.
Според мен ефекта ще е изключително отрицателен – сумата от данък общ доход и осигуровки ще намалее. Ще се стимулира допълнително изсивяването на икономиката.
Господа, ако искате процентно данъци като немските, то копирайте закона дословно – заедно със записаните в него прагове в евро. Ще се окаже, че данък общ доход ще плащат единствено 50-60 хиляди българи и то може би и те в абсолютна стойност ще са по-ниски от досегашните.
Останалите ще трябва да получават социални доплащания към заплатата, за да покрият жизнения минимум.
В заключение – при сегашното катастрофално ниво на доходите в България, при огромния процент укрити доходи, премахването на плоския данък ще донесе основно негативи. Хората с най-ниски доходи (реални) ще почустват известно облекчение, но това може да се постигне много по-безболезнено с просто увеличаване на минималната работна заплата и съответно процентно увеличение на бюджетните заплати.
Повишаване събираемостта на данъци и осигуровки ще донесе повече приходи в бюджета отколкото стоварване на цялата тежест върху коректните платци. Относно тях е крайно време да помислите за стимули, вместо за рестрикции.
Целта е оцеляването на нацията!
Целта е да не си навличаме тежкия срам, че най-бедните издържат държавата,
За събираемостта на данъците трябва да се грижат НАП и прокуратурата, а не най-бедната част от населението.
И да поясня предварително, че нямам нищо общо с БСП, дори съм и собственик на фирма, така че по същество трябва да се аргументирате, а не с политически методи.
И според мен няма много общо. Въвеждането на плоския данък съвпада и с кризата, но не е породена от него. Виж пък отлива на капитал от БГ може и да има общо с кризата.
Не съм чул обаче кризата да са принудили някоя компания да се изнесе от Германия, Норвегия или Чехия.
На теория – едно, на практика – съвсем друго. Тези, с високите печалби, лесно ще изберат да платят част от дължимите за данък пари на умел счетоводител, който да укрие печалбите им по такъв начин, че дори и да иска, данъчният ревизор да не може да ги открие. А в много от случаите той и няма и да иска, сам се сещате защо. Всичко това са стимули за развитие на корупцията.
Причините бизнесът да си тръгва от България е липсата на прозрачност, прогнозириуемост, бавна или неефективна съдебна система, корупция на всички нива, недоразвита или разпадаща се инфраструктура. Няма нищо общо с ниските данъци, които няма как да отблъскват който и да е. Те са точно обратното – ярък стимул, явно обаче всичко останало ни е толкова зле, че той е крайно недостатъчен.
Още повече приходите от данък доход (физически лица) и корпоративен юридически лица) в последните години е следният:
……..КОРП………….ДОД
2009. 1,62 млрд. лв. — 2,03 млрд. лв.
10. 1,24 – – 2,01
11. 1,36 – – 2,16
12. 1,48 – – 2,28
13. 1,55 – – 2,33
Увеличават се всяка година въпреки кризата и очевидно системата работи задоволително. Тези преки данъци обаче формират 25% от всички данъчни приходи. Основните приходи идват от ДДС и акцизи. Дори и да се въведе прогресивно увеличение на данъците за богатите, това трудно може да донесе повече от 500 млн. лв. при това само на сметки, а в реалността – още по-малко, заради описаните по-горе причини. А освен това самото управляване на пропорционалния данък ще изисква повече усилия и средства на държавата, така че не е ясно дали тя ще е на плюс от цялата работа.
Единствената полза на пропорционалния данък при нашите условия е задоволството, което някой заблуден представител на електората ще изпита, че на “Вуте също не му е добре”, както и на него бедняка и съответната изгода, която политикът, който обещава подобна реформа, ще пожъне.
Абсолютно съм съгласен с фактите, които излагате, но интерпретацията малко ме притеснява.
1. Дали е прогресивен или плосък, счетоводителя ще скрие и в двата случая печалбата ако може.
2. Плоския данък е по-изгоден за големите фирми (които както казвате и без това си отиват) отколкото за малките и прави разделението още по-голямо.
Естествено ако нищо друго не работи, все едно какъв данък ще въведете, но ако сте МСП и искате да инвестирате и да се развивате, не мисля, че ще можете да се конкурирате с големите при плосък данък.
Не мисля, че плоският данък е проблем на държавата. Проблемът е в данък имоти. Ние имаме само данък сгради и този данък е символичен – смята се върху данъчна отценка няколко пъти по-ниска от реалната цена на имота, отделно има намаление от 50% за основно жилище и всичко това за 1.85 промила от данъчната оценка. Данък върху земеделските земи няма.
Как е в другите държави? Може да направите горния анализ и спрямо този данък.
Вярно, че в България има проблем с данъците – имаме изкривяване в облагането на доходите – в пари и на доходите в натура/от имоти – един имот създава пасивен годишен доход 5-10% от пазарната цена на имота – в момента почти необлагаеми/.
Малко старо но…
http://kendov.com/danyk-10-leva-vyrhu-zemiata/
Плоският данък е противоконституционен и ние, група приятели и съмишленици, успяхме да спрем Пакта за стабилност на Симеон Дянков с координирани и всестранни усилия. Ето едно свидетелство за нашите виждания. Ще се радваме ако намерим подкрепа и дадем принос в отмяната и въвеждане на справедливо данъчно законодателство, водещо към благоденствие и прогрес.
На вниманието на г-н Константин ПЕНЧЕВ,
Омбудсман на Република България!
Копие:
Президент на Република България
Конституционен съд на Република България
Негово превъзходителство Посланикът на САЩ в Република България
Уважаеми г-н ПЕНЧЕВ,
Приемете моята искрена благодарност за бързия и точен отговор!
Не бих скрил обаче от Вас разочарованието си от отказа да сезирате Конституционния съд и непрозорливостта, с която твърдите: „Не намирам, че с определената данъчна ставка в размер 10 на сто в Закона за данъците върху доходите на физическите лица се нарушава някое от основните права на гражданите”. Обикновено гражданите очакват от своя застъпник да открие нарушаване на техните права дори там, където те и самите не подозират, че имат такива. Затова и аз сега съм поставен в твърде деликатно положение: да свържа фактическото действие на данъчните закони със скритото им въздействие върху основните права и свободи на гражданите. Затруднява ме особено обстоятелството, че не зная какъв е обемът, в който законодателят мисли за основните права и свободи на гражданите. Въпреки това ще изразя мнение, а нека Вие и читателите на вестник „Над 55”, където беше публикувано писмото (бр. 26, 27 юни – 3 юли 2011г., стр. 5 – „Главна причина за кризата е неравномерното разпределение на националното богатство”) да ми бъдете съдници.
Уважаеми г-н ПЕНЧЕВ,
Влиза ли „правото на труд” в списъка на основните права и свободи на гражданите? (Справка Конституция на Република България, Чл. 16. Трудът се гарантира и защитава от закона. Чл. 48. (1) Гражданите имат право на труд. Държавата се грижи за създаване на условия за осъществяване на това право.) Ако „да”, то милион и половина българи в трудова емиграция не е ли достатъчно основание да се твърди, че в Република България Държавата, в лицето на нейната законодателна, изпълнителна и съдебна власт, не се грижи достатъчно, за да бъде гарантирано за всички нейни граждани това право?? Защо въпреки огромните печалби, които държавата осигурява за едрия бизнес (10% корпоративен данък), той не създаде такава трудова среда, че да намали безработицата и трудовата емиграция, които растат с всяка изминала година??? Ами бедствието, в което са изпаднали десетки хиляди ромски семейства???
Уважаеми г-н ПЕНЧЕВ,
Влиза ли „правото да се създаде семейство и отглеждат деца” в списъка на основните права и свободи на гражданите? (Справка Конституция на Република България, Чл. 14. Семейството, майчинството и децата са под закрила на държавата и обществото. Чл. 47. (1) Отглеждането и възпитанието на децата до пълнолетието им е право и задължение на техните родители и се подпомага от държавата.) Ако „да”, то колко семейства в България живеят разделено – родителите на гурбет, а децата при немощните баба и дядо?? Това положение в стотица хиляди български семейства, може ли да се определи като състояние, получено „под закрила на държавата и обществото”??? Топенето на българската нация не е ли естествено следствие от това състояние на „закрила”?? Ами бедствието, в което са изпаднали десетки хиляди ромски семейства???
Уважаеми г-н ПЕНЧЕВ,
Бихте ли могли да изразите Вашата представа за юридическото значение на термините „без оглед” и „съобразно”. Кой от тези термини може да бъде отнесен към плоското данъчно облагане и кой от тях към прогресивното? В тази връзка какво означава конституционния текст: „Чл. 60. (1) Гражданите са длъжни да плащат данъци и такси, установени със закон, съобразно техните доходи и имущество.” Може ли да се каже за една плоска данъчна ставка от 10 на сто, че тя е съобразена с доходите и имуществото на гражданите??
Моля Ви, уважаеми г-н ПЕНЧЕВ, само не ми отговаряйте, че тълкуването на Конституцията е в правомощията само на Конституционния съд! Всеки български гражданин е длъжен да умее да тълкува Конституцията, но само тълкувателните решения на Конституционния съд имат задължителна сила!!!
Уважаеми г-н ПЕНЧЕВ,
Ако основанията, които Ви посочих досега, че въведеното плоско 10-процентно данъчно подоходно и корпоративно облагане нарушава основните права и свободи на гражданите, не са достатъчни да сезирате Конституционния съд, моля, отговорете ми, за да Ви изпратя нови.
С уважение и пожелание за повече смелост, активност и инициативност:
Никола Ников, 29.06.2011г., гр. Русе.
А това е разбирането ни за вредата от плоския данък, есето “ИЗЛИШЪКЪТ”:
И З Л И Ш Ъ К Ъ Т
Държавата се издържа от излишъка на богатите!
Така е било откакто свят светува. Днес обаче светът е друг, други са и принципите: държавата се издържа от залъка на бедните и средните, прокудени по чужди трудови пазари. Това правило бе наложено от радетелите на Вашингтонския консенсус, чийто верен слуга у нас днес е пратеникът му Симеон Дянков.
Дянков цъфна тук, за да довърши онова, което започнаха социалисти, либерали и народнисти – да утвърди и узакони единия от принципите на Консенсуса: разширяване на данъчната основа и увеличаване на косвените данъци за сметка на преките, с цел на „работливите и предпиемчивите” да се осигури по-голям финансов ресурс и икономическа свобода за конкурентен избор.
Отдавна е известно, че Страната ни заема едно от последните места в Европа и света по конкурентноспособност, по производителност на труда, по внедряване на иновации, но винаги е в първите по трудоемкост, материалоемкост и енергоемкост на производството. С една дума, нашето стопанство е най-неефективното в света! Но в замяна на това, заплатите в България са най-ниските, а цените на стоките от първа необходимост – най-високи сред страните от Обединена Европа.
За да създадат условия за бизнеса да се справи с това положение и да изведе страната ни на предни позиции, преди 4 години политиците въведоха 10% подоходен и корпоративен данък. Те не се съобразиха с българските данъчни традиции от по-старо време, когато е съществувала прогресивна скала с праг от 1,5 % , таван до 40% и стъпка от 1%.
Как това се отрази на благоденствието и бизнеса?
За първите 3 европейски години на България – 2007, 2008 и 2009г. – държавата отстъпи на Едрия Български Бизнес 64,8 млрд. лв. Тази печалба беше заработена (?) със силите на посочената по-горе „аварирала” икономика, чиито предприятия, построени от българския народ в „годините на социализма”, бяха за около 100 млрд.лв., оценени от посредници за 30 и платени на държавата за приватизацията им само 2 млрд. лв.
Ежегодно огромен излишък, съизмерим с държавния бюджет (80%,), беше предоставен на бизнеса безусловно и без покритие – държавата нямаше какво да му предложи в обезпечение освен земя, работна ръка, човешки същества и привилегии.
Във финансовото изкуство, както в основата на всяко политическо изкуство, лежи умението да се извикат на живот противоречиви тенденции, след което да се уравновесят. С какъв механизъм държавата ще уравновеси този огромен годишен излишък, освен с предизвикване на инфлационни тенденции?? А при задържане на масовата покупателна сила в границите на социалната катастрофа, колко полезна за солидарността в обществото ще бъде една бъдеща инфлация? Очевидно тази печалба в левове ще иска да намери сигурно пристанище в твърда валута и да се обмени по фиксирания курс – две към едно. Гърция, след 30 годишно членство, поиска от ЕС 130 милиарда евро, за да стабилизира финансовата си система и започна да продава островите си. Ние, след 3 годишно членство, колко ще поискаме, за да заситим с европейска валута ненаситното гърло на Едрия Бизнес, когато трудовата емиграция се усети и спре да праща пари на своите родственици в България??
И за да се приспи обществената съвест, Дянков, под внушенията на наследниците на Кирил Ананиев, предприе първата манипулация: в проекта за „Бюджет’2010”: намали облагаемата прогнозируема печалба спрямо предходната година с 10 милиарда лева ( от 26 на 16 млрд. лв.), при същия размер на БВП. И никой от „икономистите” в Народното събрание, нито тези отвън, не зададе уточняващ въпрос: „На какво основание??”
Днес вече е ясно: причината е била – „печалбата да не бие на очи”, а целта – да се бетонира и узакони тази несправедлива и антидържавна данъчна система, като се поиска поправка в Конституцията и се приеме „промените в данъчните закони да се утвърждават с конституционно мнозинство, т.е с 2/3 от обшия брой на народните представители”.
Като познаваме „предимствата” на нашата демокрация (редовни, тайни и честни избори), доведеният до бедствие беден народ не би могъл да противодейства на богатите партии да вкарат в народното събрание поне 81 верни им депутати, с което ще увековечи и робството си
Никола Ников, 24.02.2011г. гр. Русе..
А ето как въвеждането на плоския данък променя политическия режим в държавата:
ИКОНОМИЧЕСКИТЕ ОСНОВИ НА “ОЛИГАРХИЧНИЯ МОДЕЛ”
ТЕХНИ ПРЕВЪЗХОДИТЕЛСТВА, посланиците на Германия и Франция, в своето „нравоучително“ писмо предложиха на българския политически ЕЛИТ да се откаже от олигархическия модел, който прилагат вече 23 години в собствената си страна, като им посочват, че “Принадлежността към Европейския съюз е цивилизован избор”, и че този модел “не е съвместим с него нито в България, нито другаде: той може да доведе единствено до образуването на “държава в държавата”.
Но къде се корени същината на олигархическия модел, неговата главна характеристика, чертата, която, ако се премахне, ще се разруши и самият модел??
КАЗВА ЛИ ТИ НЯКОЙ, ПЪК И СМЕЕШ ЛИ ДА ПИТАШ???
ТЕХНИ ПРЕВЪЗХОДИТЕЛСТВА очевидно имат отговор на този въпрос, както и индикатори, по които да съдят за същината на модела… Иначе не биха давали така категорично подобна оценка, която в прав текст просто ни посочва: “У ВАС ГРУБО Е ПОГАЗЕНА КОНСТИТУЦИЯТА И ВАШАТА ПАРЛАМЕНТАРНА ДЕМОКРАТИЧНА РЕПУБЛИКА НЕ Е ТОВА, КОЕТО ПО КОНСТИТУЦИЯ И ЕВРОПЕЙСКИ ПРАВИЛА СЛЕДВА ДА БЪДЕ!!”
Това не значи ли, че у нас тихо и незабележимо, пред очите на тълпа държавници и конституционни съдии, се е ИЗВЪРШИЛ ДЪРЖАВЕН ПРЕВРАТ, извършило се е чудовищно престъпление срещу държавата и държавността???
А за престъпления срещу държавата и държавността носят отговорност само и единствено държавниците – Президент, Премиер, Председател на Народно събрание, депутати, министри, конституционни съдии…
Как така тази тълпа от политически мъже и жени проспаха този преврат??
Как така не съумяха да забележат неговите характерни черти и да му се противопоставят като публични личности??
Или самите ТЕ към това са се стремели??
Основен индикатор за характера на политическия модел (политиката е концентриран израз на икономиката) е структурата на данъчните приходи, която най-вече се характеризира с един политически индикатор: съотношението между косвените и преките данъци.
Когато политическият режим е демократичен, парите следва да бъдат в гражданите и те да участват в пазарния обмен с по-малка тежест, т.е. следва да плащат по-ниски косвени данъци, чийто дял в бюджетните постъпления в сравнение с преките е по-малък. Така например във Франция съотношението между косвени и преки данъци е 1:1,5, т.е. в държавния бюджет влизат повече приходи от корпоративни и подоходни данъци, отколкото приходи от ДДС, акцизи и мита.
И Франция е демократична и социална държава…
Как стои този въпрос у НАС??
По данни от Доклада на Министъра на финансите за Държавния бюджет за 2012 г. предвидените приходи от ДДС, акцизи, мита и други съставляват 54%, а приходите от корпоративен и подоходен данък 20,1% или съотношението е 2,7:1.
ОТНОШЕНИЕТО Е ОБРАТНО, ГОСПОДА СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ!!
У НАС ПОЛИТИЧЕСКИЯТ МОДЕЛ СЕ РАЗЛИЧАВА ОТ ФРЕНСКИЯ 4 (ЧЕТИРИ) ПЪТИ!!
НИЕ ИМАМЕ 4 ПЪТИ ПО-ЛОША ДЕМОКРАЦИЯ ОТ ТЯХНАТА, И МНОГО ПОВЕЧЕ ПЪТИ ПО-ЛОШО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА НАЦИОНАЛНИЯ ДОХОД – КОЕТО Е И ЦЕЛТА НА ПОЛИТИКАТА!!
Ето какъв е резултатът от 23 –годишната игра на демокрация, за което “тружениците” й следва да бъдат поставени зад решетките!!
ДУМАТА ИМА ГЛАВНИЯТ ПРОКУРОР…
Nikola Nikov, 15.07.2013g.
Абсолютно против плоския данък върху доходите съм, но мисля, че аргументите Ви не са съвсем точни.
Плоския данък няма нищо общо със склонността към инвестиции. Данъкът върху печалбата, който касае и инвестициите, у нас винаги е бил плосък и никой не протестира срещу това. Изобщо, тази идея служи единствено за манипулация на масите, включително и на бизнесмените, защото те нямат добра икономическа култура.
Те объркват “плоския” данък върху дохода с данък върху дивидента, например, който също е плосък и не подлежи на никакви съмнения.
Плоския данък няма нито права, нито обратна връзка със склонността към инвестиции, и ако има, тя е много слаба, под 1 % според мен. Какво го интересува чуждия инвеститор как хората, които работят за него ще си харчат заплатата.
Говорим за данъка върху доходите от труд! Защо е вреден:
Този данък не представлява “наказание”. Той има преразпределителен смисъл. Нормално е хората, с по-високи доходи да поемат по-голяма част от тежестта, особено по време на криза.
За човек с 400 лв. заплата, ако го лишиш от 40 лв, ще го лишиш от хляб и лекарства.
А човек с 4000 лв.заплата, ако го лишиш от 400, какво точно ще загуби? Ще спестява по-малко. Ще стои с 2 дена по-малко в Гърция на почивка.
Първо, става въпрос за морал! Неморално е в най-бедната страна най-бедните да поемат основната данъчна тежест. Видяхте ли колко човека се осигуряват на минимална заплата? Наскоро излезе че към 600 хиляди!!! нямало да могат да се възползват от данъчно облекчение за минимална заплата.
Смятайте, че един милион души в България живеят с минимална или около минималната заплата!!! И те са основните данъкоплатци! Работещите бедни издържат държавата!
Второ, става въпрос за потребление. Най-бедните хора потребяват повече, отколкото спестяват. А когато си под минимума на основната потребителска кошница за живот – харчиш всичко. А колкото повече се харчи, толкова по-добре е за бизнеса и то за дребния бизнес.
Не може да има производство ако няма потребление.
А тези хора, като им дадеш 10 % ще си купят сирене, кашкавал и обувки..
Трето, става въпрос за бъдещето на нацията.
Ненормално е ножицата между най-ниската и най-високата заплата да е толкова голяма! Всички ние сме хора от вида хомо сапиенс, ДНК-то ни е с еднаква структура, биохимията – също.
Не може да има 300 пъти разлика във производителността на труда! респективно във заплатите. Ненормално е изобщо да се съществуват заплати от 80000 лева при минимална 340.
И тук не говорим за премии, дивиденти и прочие, говорим за заплата от трудов договор.
Съществуването на такива заплати е извън пазарната икономика. То е корупционно. Затова е и нормално да бъде облагано.
Ами социалните осигуровки? Защо са ограничени на 2600 лева? Значи хората със заплати над 2600 са допълнително освободени и от данък социални осигуровки, тоест имат към 10 % отгоре към заплата,
Тоест тази данъчна система поощрява и задълбочава социалното неравенство.
А това е пагубно за държавата и за народа. Не може да имаме щастлив и богат народ, добре развита средна класа, равен старт за децата ни, ако отглеждаме толкова силно социално неравенство.
И защо трябва да подражаваме на няколко страни в света, а не на всички останали? Толкова ли са умни нашите икономисти, че трябва и да оригиналничат на гърба на собствения си народ?
за мен всяка страна трябва да си намери своята система. Грешката е че всички взимаме една система (примерно данъчна) и я раглеждаме като нещо отделно от останалите системи – административна, наказателна, политическа, социална…
и започват еднилуди коментари и сравнения с другите държави. това е любима дъвка за Каролев примено 🙂
За мен в БГ системата на плоския данък не работи и води до по-голямо разделение на малкия и среден бизнес.
казваше се че ще дойдат инвестиции, а те си отидоха…
За мен в БГ като цяло прогресивния данък е по-подходящ при тази административна система. Ако сме Русия… със сигурност плоския данък е по-добър. там има цели райони по-големи от БГ без никаква администрация. В БГ не е така.