Лични финанси, дебнещи фалшиви гурута и необходимостта от ментор за малкия бизнес

Книги и информация в интернет колкото щеш. Практическият опит обаче „идва късичък”. С други думи липсва. За хората инересуващи се от лични финанси обаче е невъзможо да различат теоритичните напъни от споделената реална практика.
Затова реших да споделя малко практически опит. Още повече видях наскоро издадена книга насочена към инвестициите на фондовите пазари от човек без капчица практически опит.

Колкото до така модерните в момента МЕНТОРИ, признавам си – мислих си че са пълна простотия. Докато не разбрах, че те реално играят ролята на лични консултанти, само че малко по-така… модерно. Осъзнах че и аз се явявам такъв, когато си дадох сметка, че всеки месец пия кафе с все повече клиенти и дискутираме тяхния бизнес.

Но да се върнем на финансите.
Личните финанси и семейния бюджет са сравнително модерни понятия. Да се чуди човек как светът е оцелял до момента без такова планиране.
Естествено по-добре е да се имад предвид някои основни правила, но за съжаление в момента се тиражират тонове глупости, с единствената цела „финансовият гуру” да излезе що годе компетентен. Все пак е гуру! Репутацията трябва да се защитава.

Търговия на финансовите пазари и личните финанси

Ако сте гледали филма „Вълкът от Уолстрийт” в началото има една ключова фраза, звучаща приблизително така:

„Fuck the clients! Твоята единствена отговорност е да сложиш храна на масата. Имаш ли си приятелка? Правило номер 1 на Уол Стрийт! – Никой, дори Уорън Бъфет или Джими Бъфет, НИКОЙ няма идея дали пазара ще се движи нагоре надолу или ще прави шибани въртеливи движения, зщото този пазар не е реален.”

Линк към откъса от филма на английски

С други думи Вие не сте нито Вълка от Уол Стрийт, нито Уорън Бъфет. Защо тогава по дяволите си губите времето и парите в опити да търгувате на фондовите пазари, ако нищо не зависи от Вас?
Въпросът ми е към всички хора, които работят нещо друго, но се пънат да търгуват на фондовата борса. Може би защото виждате лъскавите коли и костюми с които се разхождат тези, които търгуват професионално? Ами те са професионалисти бе хора. Това правят по цял ден и то с вашите пари, та даже им и плащате. Ако и вие го правите по занятие и вие ще сте като тях.
Сигурно и  президентшата на САЩ ви харесва, но не отивате да и се хвърлите отгоре нали? Не че не можете, но ще Ви излезе скъпо. Както на Тръмп му излиза скъпичко.

Сега кажете честно, че не ви харесва Мелания!

В този смисъл, ако искате да имате изобщо семеен бюджет, изкючете търговията на борсата от личните си финанси, а Мелания Тръмп от мераците си.
По-добре играйте на ротативки. Същото е. Заразително е и накрая винаги губиш. Но най-голямата загуба е на време и енергия. Това не се връща.

Съвети за спестяване

Когато бях в животозастрахователния бизнес, много се акцентираше на спестяванията. Гледам, че все още се търкалят същите тези.
„- Спестявай за колежа на детето. – Спестявай за абитуренската. – Спестявай за старини. – Спестявай за да имаш спесявания…”

Аз съм сигурен че всички знаят как се спестява.
„Взимаш 10% от заплатата си всеки месец и ги заделяш”
Колко удобно за банки и животозастрахователи, а?

АЗ ИСКАМ ДА ИЗКРЕЩЯ И ДА ПОПИТАМ – ЗНАЕТЕ ЛИ КАК ДА ХАРЧИТЕ, ПО ТАКЪВ НАЧИН, ЧЕ ИЗХАРЧЕНОТО ДА ВИ НОСИ ПРИХОДИ?

Ако сте опряли до там да спестявате за абитурентска… зле е положението.
С радост забелязвам, че хората на село значително по-добре се справят с личните си финанси. Покрай даренията които правим на селските читалища във фондацията Възраждане на българските села”, имам доста преки наблюдения върху хората по селата. Мит е че нямат пари. Пари нямат американците, че по последни данни над 65% имали спестявания под 400 USD и неможели да си покрият разходи по стоматологични услуги или ремонт на автомобил.
На село хората доста добре диференцират приходите си. Малко ренти, малко земеделие, задължителен стремеж към държавна работа и заплата, транспортни услуги, малко нелегално проиводство в свободното време… Ей такива работи.

За хората в града обаче такива екстри са невъзможни. Поне на пръв поглед. В града отдаването под наем е самоцел. Естествено и мултилевъла, но за това друг път.

А има толкова много възможности за инвестиции на малки суми и малко време, които да носят приходи!

Не спестявания – ИНВЕСТИЦИИ!

Това разберете ли, никоя криза няма да Ви уплаши. Но пък за целта си трябва гуру, ментор, консултант, запознат приятел… както искате така го наречете. В краен случай тестер на идеи. Ако е зпознат с администрацията и законодателството още по-добре. А ако го е и правил… пазете си го този човек и го слушайте.
Иначе инвестирането на финансовите пазари винаги е опция. И изглежда добре, докато не се опарите. Парите ще ги загубите и после ще спечелите от другаде, но времето и енергията хвърлена в четене и будуване няма връщане.

Васил Кендов
Драфтис кредитни консултанти
www.draftis.com