Да даряваш на инат

Да даряваш на инат

Сложно нещо е даряването. Поне ако искаш да има ефект.
За съжаление в повечето случаи ефекта е обратен. Ако даряваш тенис маса, то резултата е никога да не се играе тенис на тази маса. Дори в цялата махала да не се играе тенис.

Казвам горното, като човек с извесетн опит в тази сфера. Председател съм на фондацията „Възраждане на българските села”. Получаваме дарения под формата на стари компютри от Itфирми, реновираме ги, инсталираме ги и ги дарваме на читалищата в малките села.
Отделно правим и кампании за събиране ан средства за тенис маси, които също даряваме.
Но за дейноста ни има достатъчно информация в интернет. Това е групата във ФБ в която се организираме – https://www.facebook.com/groups/204089800193135/?ref=bookmarks

Искам да Ви разкажа една история с TELUS България. Може би никога нямаше да пиша тези редове, но високопарния им отговор по интернет ме вбеси, а и отдавна мисля да напиша статия за реалните ефекти от дарителството. Изпозлвам случая с тази „международна, социално отговорна компания”, за да накарам читателите да се замислят за последствията от ръкопляскането на всяка новина, че някой дарил нещо на друг.

Преди около месец кандидатствахме от името на фондацията за разпределение на „бюджет за дарения” на въпросната компания TELUS. Ей така – за проба. Викам си нали са уж IT компания, ще подкрепят IТ инициатива. А тя инициативата простичка – онлайн обучения по компютърна грамотност за хора живеещи на село, с цел да създават и менажират интернет сайтове под wordpress.

Още в самото начало не ми се връзваха нещата. Как може да се кандидатства за дарение…, аз тая работа не я разбирам. Даже и VIVACOM има подобна програма. Определят си някаква сума, която разделят годишно между „проекти”. Едни правила разписали, едни комитети направили… Страшна работа. Няма да им крадат парите на хората я…!

Хубаво ама това сега дарение ли е, защото като завърши проекта, на табелите пишат – „Площадката е дарена от TELUS” Стоят едни лога на дарителя, та се чудиш това „дарение” за ползване ли е правено или за безплатна реклама на обществени места, завоалирана като дарение по проект?

Но да се върна на нашия случай. Кандидатстваме ние и получаваме отказ. Нормално, няма драма. Техни са си парите, ще ги правят каквото си искат. Имали си даже и „Обществен комитет” за определяне на печелившите проекти. Председател е г-н Левон Хампарцумян.
На този етап наричат идеите за дарение – ПРОЕКТИ. По-късно ще станат дарения, сега са все още проекти. По всички правила на проектното финансиране – бюджет, договори, комисии…
Няма лошо. Но когато Николинка и екип „Корпоративна социална отговорност” на TELUS ти прати високопарно писмо, вече не издържаш и решаваш да видиш какво реално правят тези хора.

В хубавия тракийски град Пловдив, TELUS има офис. Намира се срещу ХОУМ МАКС на Асеновградско шосе. Отзад решили да дарят площадка за игра на тенис на маса. Сложили и 2 тенис маси. Естествено щедро облепили със стикери и надписи околните пейки, които предполагам, че също са дарили. Бетонирали тревната площ (предполагам с разрешение на общината), но нали така си трябва.

И О! Ужас! Никой не идва да играе на тази хубава площадка. Ама как така ще кажете? То тия добри хора такъв ресурс са хвърлили – пари, време, заплата на Николинка от отдел Корпоративна социална отговорност…
Ние от фондацията нали правим турнири по тенис на маса из селата, та знам наистина какъв ресурс е това. Поне откъм време е огромен.

Отивам аз да видя каква е работата и нещата лъсват. На бетоновата площадка гьолове. А правих снимката вчера. Малко не е равна, но нищо. Ще играят по джапанки ако спорта им е толкова на сърце.
Ама те и по джапанки не искат да играят. Явно разбирането на TELUS за „добра идея” е тенис масата да има по една фуга по средата на всяко от полетата на масата. Ето снимките.

Ето какво ми пишат Николинка и компания

„Обществените лидери, заедно с представителите на TELUS International Europe, които са част от борда, вземат решение относно финансирането на проекти по трите ни приоритетни направления – здравеопазване, образование и околна среда. Те търсят надеждни партньори, чиято дейност гарантира, че средствата ще донесат значима промяна в живота на общностите в България. В този процес, бе взето под внимание и възможността проектът да бъде реализиран в условия на потенциални бъдещи противоепидемиологични мерки, като кандидатурите бяха оценени и по основните изисквания и критерии за финансиране от Обществения борд.”

Ама те хорта си търсили надеждни партньори, чиято дейост да гарантира значима промяна в живота на общностите в България!

Чакай сега да видим каква значима промяна са донесли с тия тенис маси, на които никой не е играл никога, просто защото НЕ МОЖЕ да се играе дори да искаш. Дори и да си с джапанки.

1. Явно този обществен борд е много интелигентен и има невероятен контрол върху изразходаването на средствата за да одобри тенис маси с фуга по средата на полето.

2. За претенциите, които имат би трябвало да се сетят, че на такива маси не може да се играе, но може пък и нарочно да са пожелали да не се играе на тях. Токувиж започнали да се събират децата от махалата и да им изтъркат логата върху пейките. Язък за инвестицията и дарението. Или проекта, кой както иска така да го нарича.

3. Сега ако отидете в община Пловдив и кажете – дайте да махнем тия и да сложим две истински маси, на които да може да се играе, ще получите отказ. 100% са такива условията на дарението. А си спомням, че Бедрос Мангачев от тренис клуб Кидо му побеляха косите докато дари 10 маси на същата община Пловдив. Ама те стават за игра, не са като тези. Не са минавали през „Обществения борд” и г-н Хампарцумян, и Николинка нямат там участие. Затова и на Бедрос не му върви с даренията.

4. Това нескопосано дарение на TELUS, реално е ОТНЕЛО ВЪЗМОЖНОСТТА на децата от квартал Съдийски в Пловдив да играят тенис на маса в парка. Нали се сещате, че в общината вече е отчетено, че в квартала има „изградена инфраструктура” на разположение на населението. Даже е изградена без общината да плаща. Дарение един вид от социално ангажирани международни компании.
И Николинка! Къде без Никоинка и екипа?

А ние завалиите си губим времето да отганизираме турнири по селата и да им даряваме тенис маси. Е… верно DONIC са и без фуги по средата на полетата, но поне може да се играе. Че и реклами по пейките не сме наслагали.

Ето Ви снимки от последния ни турнир в село Борец, Община Брезово. Между другото добре стана. Даже много добре, ама това без обществен борд. Държа да кажа, че масата, която после остваихме като дарение на читалището, беще купена със средства финансирани от Министерството на Младежта и Спорта, по национална програма за младежта.

С две думи – даряването е опасно начинание. Както може да даде надежда на деца и цели региони, така може да отнеме възможности за развитие на дейсностите, в името на които се дарява. Вижте TELUS майна и се сещайте кога ще ползвате тяхното дарение, което в крайна сметка се оказва едно просто използване на обществен ресурс за безплатна реклама.

Че даже ни подканят отново да кандидатстваме ако имаме някоя нова ВЕЛИКА идея за техните бюджети, дарения, проекти или каквото там ги наричат.