Бедствия, наводнения, застраховки или какво не казват по телевизията
Преди време пак имаше някакво наводнение. Точно тогава давах интервю свързано с банковия произвол на Николай Василковски (преди беше журналист, а сега представя прогнозата по НОВА). Веднага след интервюто трябваше да тръгне към прелелия язовир.
Викам му
„- Хубаво де, няма ли кой да обясни с прости думи, че тези къщи по селата, няма как реално да бъдат затраховани?
– Ама наистина ли?”
И така вече години наред, при всяко бедствие слушам за ниската финансова култура на хората.
Като горд собственик на застрахователен брокер и съответно изнервен ТВ-зрител искам да внеса някои ясноти по въпроса за бедствията и застраховките
Паянтови постройки не се застраховат
При който и застраховател да отидете, ще Ви каже, че паятови постройки не се застраховат. Паянтови се визира кирпичена или такава, строена без проект или някакви специални изисквания. Сега си помислете какви са всички тези къщи, които ни показват по телевизиите след наводненията.
Незаконни постройки или в несъответствие със строителните норми не се застраховат
Как мислите, че се строй на село? С план, разрешително и строителен назор? Дори да се застраховат, застрахователят после няма да плати. Преди да бъде сключена застраховката имущество, трябва да се попълват въпросници. Често клиентите не разбират какво попълват или какво ги питат. Доста често.
Сега си представете Баба Кина от Сусурлево как отговаря на въпроса „-Има ли обекта спринклерна инсталация?”
Ясно като бял ден нали?
А едно нещо да не попълнеш както трябва и отказа на изплащане на обезщетение е гарантиран
Подобно е положението със земеделските застраховки
Статията продължава след формата
Застрахователите не застраховат за слана или градушка в периодите, когато те се проявяват. Застраховат за слана, ако падне през лятото. Август месец например ще имате покритие за слана. Помните ли кога последно сте забелязали слана през Август? Аз мисля, че не сте виждали, няма и да видите.
Няма да разводнявам повече статията. Мисля, че добре схванахте идеята със застраховането по селата. Когато има застраховки и все пак застрахователят плати, макар по договор да не е длъжен, то е с цел реклама. Казва се плащане „екс грация” (компромисно плащане). Спомням си как ми надуха ушите, че ЛевИнс платили при незнамси кое наводнение. Колко са платили и какво… никой не ти казва.
Знам обаче как се правят земеделски застраховки. Земеделците дойдат, платят първата вноска, вземат парите от европейската субсидия и останалите 3 вноски… имаш да взимаш. Зстрахователната полица им я изискват в набора документи за плащане на субсидии.
И са си прави земеделците. Знаят че не могат да разчитат на плащане от застрахователите.
Някои застрхователи дори прекратиха издаването на селскостопански полици на разсрочени плащания по този повод.
С две думи – проста работа е застраховането, ама не е за простаци. И за репортери не е.
Финансовият блог www.kendov.com не е комерсиален Ако намирате тази статия за полезна, моля споделете я във Фейсбук, за да помогнем на повече хора в общуването им с банките
