Еретични мисли за професионалния спорт, олимпиадата и какво ни показа Юсуф Дикеч
От доста време се каня да изложа еретичните си мисли за професионалния спорт, който гледаме и ползите от него за спортуващите и обществото. Предпоагам, че повечето хора няма да се съгласят, но то не е и нужно. Други пък изобщо няма да разберат, че говоря предимно за професионалния спорт, а не за масовия, но и това е нормално. Така или наче ще има хора, които ще успеят да хванат тезата, че към днешна дата ПРОФЕСИОНАЛНИЯТ СПОРТ носи позитиви само на спортиста и на организаторите на професионалните спортни събития.
Предполагам повечето от вас са чували за феномена на златната треска. Най-много пари от нея са заработили не залтотърсачите, а хората продаващи кирки и лопати, както и не безизвестния Леви Щраус, който прави дънките световно известно облекло, въпреки че основното им качество е зравината, заради което с апредпочитани от златотърсачите като работно облекло.
Така се получава и с професионалния спорт. На принципа на пирамидата – единици стават шампиони и успяват да осребрят усилията си, а милионите други остават с контузии, загубено време за трупане на други знания, утехата че са сформирали характер, който да им помага в живота като сладкари (примерно) или радостта, че са обиколили 10-тина държави по състезания и турнири.
Не така стои въпросът с всикчи останали, печелещи от техните щастието или нещастието на професионалните спортисти. Те наистина печелят. Ето някои сфери които наистина правят пари:
Собственици на спортни съоражения.
Без съмнение всеки спортист има нужда от спецални условия за да постигне „високо спортно майсторство“. Който се е занимавал със спорт знае, че лагерите и турнирите са неизбежна част от подготовката. Те обаче не са безплатни и отнемат доста време за пътувания. Моите наблюдения са, че последните години спортните клубове до които съм се докосвал, все по-често организират такива школи и турнири. Понякога за тях плащат спонсори, но това е много рядко. Повечето пъти кандидат професионалните състезатели плащат сами. Дори хореографските групи и групите по йога започнаха да правят лагер школи. Не ме разбирайте погрешно, но това са пари, които отиват при собствениците на съоръженията и огранизаторите, което също не е нещо ненормално, но за целта на анализа трябва да бъде отчетено. Все пак говорим за пари и ползи от професионалния спорт.
Преди време се бях зачел за кариерата на Григор Димитров и по-скоро за финансирането на подготовката му. Само да знаете, че човекът и семейството му бяха потънали в дългове до момента, в който не става Топ 3 в световната ранглиста. Това се случва през 2017. А можеше и да не се случи, както при много други.
За да стигне до това 3-то място, той посещава редица тенис академии и лагери, които определено не са безплатни. Преставяте ли си колко може да струва шведската академия „Good to Great“, която посещава през 2012-та. А треньори като Петер Лундгрен, Питър Макнамара и самият Патрик Муратоглу дали им е плащал една минимална работна заплата? Сино се съмнявам.
С две думи за да постигнеш върхови спортни успехи в днешно време, трябва да инвестираш страшно много пари. Преди 40 години не беше точно така и дори имаше изискване на олимпиадите да не участват професионални състезатели. В днешно време с масовизирането на спорта, медиите и пътуванията, парите за подготовка са неразделна част от бизнеса.
Телевизионни права
Професионалният спорт не би се развил толкова без медиите. Ако нямаше телевизии, зрителите не биха били толкова облъчвани. Знаете какво е, когато се предва футболен финал от някой турнир. Освен, че се бяга от работа за такова нещо, всички заведения слагат големи телевизори, та барем някоя агитка дойде да гледа мача при тях и остави някой лев.
Не казвам, че е лошо в никакъв случай, но дали сме наясно, че някъде в Б футболна група някой младеж се надява да стане звезда като Роналдо и влага цалото си време и енергия в това начинане при положение, че статистически това е много малко вероятно да се случи. Но пък финансовия и времеви ресурс са инвестирани и някой е спечелил от това.
Така или иначе телевизионните права са един от най-сигурните приходи на организаторите на спортни събития. За Олимпиадата в Париж, телевизионните права се очаква да донесат 3.3 млрд. долара на организаторите. Добре е нали? На фона на разходи от 10 млр. долара, 33% да са от ТВ права не е зле. Вижте как са се движили през годините приходите от ТВ права.
Атина 2004 – 1,5 млрд. долара
Пекин 2008 – 1,7 млрд. долара
Лондон 2012 – 2,6 млрд. долара
Рио 2016 – 2,9 млрд. долара
Токио 2020 – 3,1 млрд. долара
Имайте предвид, че са продадени над 8 млн. билета с очаквани приходи от едва 1.4 млр. долара. Тоест едва 14% от приходите се очаква да бъдат от зрители на място (и то ако няма печалба за организаторите). С други думи приходите от ТВ права са с около 140% по-високи от приходите от посетители на място.
продължава след бланката за среща
Моля използвайте приложената форма за записване на час за среща
Мисля, че няма смисъл да давам повече примери кой и как печели от спорта. Със сигурност най-малкия % печалба е за състезателите, а рискът да не успеят да пробият, клони към 100%. Разходите им за подготовка обаче са константа и то никак не малка, на фона на личните финанси и бюджети.
Юсуф Дикеч – новият символ на „олимпийския дух“
Харизматичен е Юсуф Дикеч – не може да се отрече. Скромен, без излишни емоции, с ясна полова ориентация… Качества които не са много толерирани или насърчавани от МОК. Поне съдейки по откриването на олимпиадата и всички скандали около нея. Но пък тези качества се харесват на хората.
Тук обаче има една подробност – тези качества се харесват, защото Юсуф стана шампион! Лицемерието в западното бщество е толкова голямо, че ако не беше се класирал на второ място, всички биха неглижирали тези му качества. Нека не забравяме, че в реалния живот той работи в сервиз – професия която не е най-уважаваната. С други думи „с тези качества – толкова“. Ако те не му бяха донесли второ място на олимпиада, никой никога не би им обърнал внимание, защото обществото не им обръща внимание и не ги цени. Цени ги само ако донесат някакви позитиви. Можду другото през 2016 на Олимпиадата в Рио, на същата дисциплина шампион става виетнамецът Hoang Xuan Vinh (не знам как се пише това на български). Същите качества, липса на допълнително оборудване, нооо никакво отразяване по медии и социални мрежи. Ето линк ако не вярвате – https://www.youtube.com/watch?v=d-Fv682oMZg
Мислих да опиша опиша съдбите и живота на няколко олимпийски шампиони, които познавам лично, след спиране на активната им спортна дейност, както и да ги сравня с живота на спртнит еминистри по което време са станали шампиони, но ще стане прекалено дълго. Мисля, че всички се сещате какви биха били изводите и разликите.
Не мога обаче да се сдържа и да спомена Гълъбин Боевски. Освен че лежа в затвор в Бразилия за трафик на наркотици, в момента пак е на топло по същата причина, само че в Португалия. Синът му пък беше задържат за разпространение на наркотици.
По-горе уточнихме колко се инвестира в един шампион и къде отива печалбата от него. Надали би се занимавал с разпространение на наркотици, ако можеше да печели достъчно от вдигане на щанги, след прекратяване на активна спортна дейност. Но как да печелиш от друго, като по времето когато е трябвало да формираш други умения, ти си бил по лагери и състезания?
Верно е, че други олимпийски шампиони се справят доста по-добре, но винаги в сферата на спорта, създавайки надежди в ново поколение, което пък инвестира в професионалния спорт. Тоест стават част от същата система, генерираща все повече приходи за школи, организатори на състезания, телевизии…
Без значение дали го разбираме или не, за всичко това е виновно финансирането. Ако в това общество се правят пари от професионален спорт, то медии, школи, комитети, клубове, стадиони и подготвителни центрове… десетки посредници по веригата ще правят пари от него.
От масовия спорт пари не се правят. Там хората спортуват за здраве, а това не изисква много разходи. Чувал ли е някой за победителя в ученическите първенства на джудо в Швейцария? Няма и да чуем. Ще чуем само ако е нещо „по-нестандартно“, да не кажа извратено. Примерно както в САЩ, ученическите първенства по борба бяха спечелени от момче, определило се като момиче или как във Финландия се е провело първенство по Hobby Horse Competition https://www.youtube.com/watch?v=RGnpWXtI3Q0
Като финал мога да кажа само – спортувайте за здраве! Професионалния спорт е по-скоро бизнес, а не здраве. Бизнес в който Вие сте продукта, в който търговеца обира печалбата от Вас!
Васил Кендов
Специалист по лични финанси
Планирайте за да не страдате
Моля използвайте приложената форма за записване на час за среща
Вашият коментар