skip to Main Content
За финансовата грамотност и IT сектора

За финансовата грамотност и IT сектора

Споделете ако Ви е било полезно
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  

За финансовата грамотност и IT сектора

Днес на стената ми във ФБ се заформи интересен дебат. Една много уважавана от мен дама – преподавател в техническия университет и служител в голяма IT фирма изказа предположението, че с течащите в момента съкращения и намаляне на възнагражденията в IT сектора, много програмисти ще пострадат в следствие на ниската си финансова култура.

Ако някой друг беше направил това изказване, сигурно щях да го подмина, но знам, че въпросната дама е калена в битките с банковата система от една страна, а от друга има преки набюдения върху студентите и служителите в IT фирмите. А такива хора освен че са малко, са и адски ценни за цялото ни общество. Най вече за IТ общността.

В ежедневната ми дейност като финансов консултант имам чувството, че цялата IT общност са ми клиенти. Не знам защо. Тоест имам предположения. Явно разсъждаваме по един и същи начин и се разбираме от половин дума. От около 15 дни имам поне по 2 консултации с хора от IТ сектора, което ме накара да се замисля върху проблема с финансовата грамотност в този сектор.

В беседите с програмисти забелязвам, че са доста информирани откъм фактология. Знаят и са чели доста неща. Къде сега да сложа този факт в разсъжденията си за финансовата култура?

Като имат знания и факти, това значи ли че са финансово грамотни?

Не мога да кажа. Скаран съм с политическата коректност и не мога да преценя. Забелязах обаче друго, което си мисля, че е реалния проблем.
НИКОЙ НИКОГА НЕ ИМ Е ОБЯСНЯВАЛ ВРЪЗКАТА МЕЖДУ ФАКТИТЕ КОИТО СА ПРОЧЕЛИ!

Да, знаят че има ГПР (годишен процент на разходите), но не знаят коя банка включва е него задължителните застраховки и коя не. Какво пише в закона е едно, каква е реалността е друга. БНБ реално не осъществява контрол върху това.
Идете изтеглете един жилищен кредит от Пощенска и ще видите, че годишно плащате повече за задължителна застраховка, отколкото за лихви. А тези плащания не са отразени в пустия им ливен процент „ПРАЙМ”. Ще кажат „-То не им е мястото в лихвиния процент на плащанията по застраховката”. Ама ще го кажат пишман „специалисти по лични финанси”. Добрееее, а къде им е мястото? В ГПР-то ли? Ами що ги няма?
И тук идва на помощ политическата коректност. Това са застраховки и е друга идеята на тези пари. Хубаво, ама НА ПРАКТИКА (не на теория) имат характеристиките на лихва, а не на застраховка.
Не знам дали да ви отегчавам с тази материя и със случаите, в които застрахователите не плащат по тези застраховки в случай на събитие. Ще оставя нещата така, за да има за какво да ме ядат „видните финансови капацитети” и да обясняват колко съм некомпетентен.
Искам преди това обаче да си приложат CV с директорски постове в 2 застрахователни копании, лицензи за брокерска дейност от КФН, трудов стаж в кредитните консултации поне 10 години и доказателство за обслужени поне 2000 клиента. Само тогава ще спорим. Иначе е излишно.

Но да обърнем внимание на истинския проблем с финансовата грамотност в IT сектора

Установих следните зависимости
1. Програмистите четат много. Фактология четат. Но няма кой да им каже каква е връзката между прочетеното и законодателството примерно. Или между законодателството и практиката на БНБ.

2. Местата от които се информират са предимно „официални източници” и пишман „финансови консултанти”.
И веднага давам пример. Понеже си нямаме финансов омбудсман и закон за фалита на физическите лица, който да разрешават проблеми с банките, за да забаламосаме ЕК (справка как се забаламосва – мин. на земеделието г-жа Танева) сме предвидили помирителни комисии към КЗП (комисия за защита на потребителите). Аз в моята практика не съм чул някаква ЕФЕКТИВНА намеса на тази комисия. Даже като се замисля не съм чувал изобщо някой да я е сезирал.
Примера с ГПР съм го дал по-горе.

3. Много беше модерно преди време да се правят безплани лекции в IТ фирите от „кредитни консултанти” или банкери по финансова грамотност. То между едните и другите няма разлика реално, понеже парите им идват от банките, a банката като дава пари познайте какво ви говорят. Пък при мен консултациите платени. Не че не ме канят да давам безплатни лекции, но като не ти плащат банките, единствения начин да печелиш е да си по-добър. Поне така си мисля.
Сред кредитните консултанти най-голям принос за „финансовата грамотност” на IТ фирмите имаха едни верно пишман кредитни консултанти от Моите Пари и Кредитланд. Нали бяха най-добре позиционирани в интернет, та е нормално човек да си помисли, че дават полезно инфо.
Трябва да призная, че сред тях има само една дама, която мога да квалифицирам като професионалист, но тя е в Пловдив. Останалите да са живи и здрави, че са „помогнали” на толкова хора, които сега са ми клиенти в споровете си с банките.

4. Един от сериозните проблеми който засичам е, че няма кой да зададе необходимите въпроси на IT специалистите. Те иначе ще им намерят отговорите бързо, ама въпросите кои са?
Примерно такъв въпрос е „-Като си купуваш имот на зелено, какъв точно проблем си решаваш? Пак си оставаш поне 2 години в същото жилище, плащаш си наем, но нямаш спестявания и носиш риска от неизпълнение на строежа.”
Верно е че досега строителите нямаха изгода да не довършват строежите, но сега нещата се промениха. Достатъчно съм стар, че да помня предходната криза. Още няколко месеца и ше си говорим.

Друг въпрос е „-Мислите ли си, че EURIBOR ще е винаги отрицателен в следващите години? Как ще се защитите, ако вноската Ви стане двойна? Мислите ли изобщо по този вариант?”

И любимият ми „-Подготвен ли сте, ако кредита Ви стане предсрочно изискуем? Заете ли какво да правите?”

С две думи – това са някои от проблемите със знанията на IТ специалистите. Не знам дали термина е финансова култура, защото те така или иначе няма откъде да намерят тази информация. Опитвам се на блога да описвам случаи от практиката, но нали за информация не сме свикнали да плащаме, нямам много време да актуализирам. Пък и на кой ли му се четат моите глупости…

Васил Кендов
Пишман кредитен консултант със самочувствие


Споделете ако Ви е било полезно
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
This Post Has 4 Comments
  1. Браво, Кендов, страшен си!!!
    Много верен и дълбок прочит на ситуацията!
    Благодаря

      1. Здравейте,
        Все пак може ли да изложите вашета прогноза EURIBOR за следващите 2 до 5 години,или ако имате статия писана за това , посочете. При положение че всъщност самата Пощенска банка предлага 30 годиншен кредит в Евро на база Euribor +фиксиранта им добавка, не е чак толкова лоша банка все пак. А интеррейта между банките в Европа не се определя само от депозитите ами и от Бондове с по 10 годишни матюрити. Не би ли било много по добре да се вземе кредит в Евро от колкото в лева с ГПР с неясни показатели…..

  2. Темата виждам е ориентирана около имотите и кредитите. Възможен отговор на основния въпрос – С покупка на зелено се решават няколко проблема на цената на обективен риск, разбира се.
    1. Избираш жилището, което ти харесва, а не което е останало или ти препродават 3ти лица. Етаж, разпределение, изложение, локация, гараж и много други. Уви почти винаги когато взимаме завършен имот рядко имаме лукса да избираме каквото ни се иска или то е на двойна цена.
    2. Плащаш по-ниска цена. С разликата от 200+ евро на квадрат може да се покрие 2-годишен наем, че и повече сигурно.
    3. С гъвкава схема на плащане може значително да се бамали или изобщо да се избегне кредит, което си е плюс.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

error: Това съдържание е защитено!
Back To Top